СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

...телефон все ни свързва
телефон ни дели“...
Боил Банов

Телефонна седмица...
Някой се обадил по телефона на Елена Йончева и рекъл – „Имам запис как министърът на културата се обажда по телефона на разни хора, след като бившия министър на културата му се обадил на него по телефона. За това ти се обаждам на теб по телефона, да се обадиш на Корнелия по телефона, да й кажеш, че имаме телефонни разговори и да разклатиме тая MAFIQ!!!”.

И стана тя каквато стана – Банов обвинен в корупция.

„Ама то на мен един изнудвач ми се обади по телефон, ама не лично той, а други хора ми се обадиха по телефона, да ми кажат, че той ме е записвал по телефона. И така – 4 години“ – проплака министърът, а от съседно министерство – това на образованието – също се обадиха по телефона и рекоха – ние също го назначихме тоя мръсник – изнудвач и той и нас ни записа по телефона...

Голям скандал!

Кой на кого се обадил, кой на кого какво поискал – в крайна сметка настана пълен качамак и ние разбрахме едно – без телефон човек е за никъде, батенце...

Земи си телефонче, щото, нема ли телефонче – нема милионче.

А междувременно в Столичен общински съвет приеха милиард и 700 милиона бюджет.
Това стана в една относително тъжна обстановка -  последна година от мандата, последно гласуване на бюджета, последни бодряшки кудкудякания на управляващите – „Ако не сме ние, светът свършва“, както и „Бюджетът е безалтернативен“!
И така, след кратък и епичен напън съветниците се преброиха, видяха, че са 40 на 17 и, както се казва, се поскараха, посбиха, но накрая бюджетът все пак мина.

Той е рекорден.

Демек – тази година ще имаме пак калпави ремонти, но ще се бием в гърдите, че това са „рекордни калпави ремонти“.

Междувременно в медиите вреше и кипеше.

Гала заряза уринотерапията, но за сметка на това Стойчо Керев препоръча от ефира на телевизията-майка да не комуникираме прекалено често с...мъртви хора.

„Кажи го това на Жоре Мастиката, всеки ден се напива като мъртвец, а после иска да комуникираме с него“ – рече бай Сандо, квартален дегустатор на спиртни напитки от Гевгелийски и си поръча още една пърцуца в кръчмата „Седемте цирози“ в квартала.

Не беше скучно и в министерство на отбраната.

След като решиха дилемата „Грипен или F-16”, войводите, начело с министър Каракачанов тръгнаха да решават и некомплекта, като обявиха кампания за набиране на доброволци в 29 града.

„Бъди войник!!!“ – това е името на кампанията.
Което стреснало евродепутата Джамбазки.
„Ама...аз такова...съм депутат, нали няма сега да ме привикате в казармата, че съм още донаборник“ – рекъл той, но междувременно го успокоили, че има план „Б“.
„Споко, Ачо, ако не намерим кандидати тук, ще наберем войници от съседните държави срещу български паспорт“ – рекли другите и свойски намигнали на Джамбазки, който, успокоен, започнал нов текст, наречен „Безродници и соросоиди, отдайте дължимото на родната войска“.

Какво пропускаме?

А, разбира се!

Пропускаме битката на държавата срещу MAFIQTA!
През изминалата седмица тя беше безмилостна.
Арестуваха младеж с една цигара марихуана.
А после и докторка от ТЕЛК комисия с 200 лева подкуп.
MAFIQTA понесе тежки загуби и тъкмо си мислеше накъде да поеме в панически бяг, се появи ТОЙ!

Кметът на Пловдив!

С микрофон в ръка, в рамките на европейска столица на културата, самият Тотев запя със самата фолк певица Ивана „Шампанско и сълзииии е живота нииии“.
И всички плеснахме с ръце, усмихнахме се, сипахме си по едно голямо и запяхме песни!

И най-доброто оставяме за най-накрая.

То е свързано с Румяна Бъчварова – бивш министър на вътрешните работи и настоящ неминистър на вътрешните работи.

„Няма корупция!
Просто всички много говорят за корупция и се създава усещане за корупция!“ – рече министърката и всичко се намести.
И „Ало, Банов“ и тезите на Стойчо Керев, и новият общински бюджет на София, и некомплекта в армията.
А бе всичко се намести.
И в заключение аз, като ревностен последовател на идеите на Бъчварова смело мога да кажа следното...
Седмицата, която мина, ясно ни показа, че у нас няма държава.
Има само усещане за държава.
Но ако спрем да говорим за това, няма да имаме дори усещане за държава.

„Ало, чичо, защо кашляш?“...