Ще работим ли 15 часа седмично

В популярен текст от 1930 г. Джон Мейнард Кейнс изказва прогнозата, че „след един век“, тоест към 2030 г., равнището на доходите ще е четири до осем пъти по-високо от тогавашното и хората ще работят 15 часа на седмица. Разбираемо: известният икономист отправя оптимистичен сигнал към масите в зората на Голямата депресия, и предсказаният размер на доходите се оказва удивително близък до действителния в началото на 21. век.

Но по отношение на дължината на работния ден Кейнс бърка. 40-часовата работна седмица е нововъведение на Хенри Форд и от 1914 г. насам тя не е претърпяла особена промяна. Защо старата тенденция за съкращаване на работното време спира (с някои изключения като Франция) още през първата половина на 20. век? Това е сложен въпрос със сложни отговори. Но изглежда убедително, че става въпрос и за култура.

От една страна, работодателите не са готови да преглътнат, че работата е нещо странично за „техните“ хора. Ако работиш 20-30 часа на седмица, идеята за „шеф“ и „отдаденост на професията“ се размива. Не говорим, че ще се наложи да се наемат и обучават повече хора, с което разходите за осигуровки и за контрол на работния процес нарастват.

Но културни спирачки има и в наемните служители: те разчитат на работните си места, за да осигурят бъдеще на семействата си. Изправени пред дилемата „повече пари или повече свободно време“, мнозина биха избрали първата опция. Те не искат да изглеждат неблагонадеждни в очите на работодателите си. Затова не прегръщат с ентусиазъм идеи, които в дългосрочен план може да засегнат заплатата им.

Разбира се, нещата са сложни, но вместо да мъдрим теории, нека по-добре си извадим изводи от историята на компанията, която може би първа прилага 6-часов работен ден. Това е известният американски производител на зърнени храни Kellogg. В началото на 1930-те собственикът Уил Келог се съгласява на експеримента с 6-часовия ден, за да помогне на града, където е заводът му, в момент на масова безработица.

Залогът се оказва добър: от една страна, разходите на труд за единица продукция спадат с 10%, а трудовите злополуки намаляват наполовина. Има положителен ефект и върху работниците: в оставеното им свободно време те могат да се посветят на деца и семейства, на образование, както и на почивка и спорт сред природата. Ползите за града са, че още 300 души получават заплати. Не на последно място, формира се положителна публичност, като пресата и много политици живо се интересуват от експеримента в Kellogg.

Специални думи заслужава Уил Келог, който е един от големите филантропи в историята на САЩ. Със собствени пари той строи детски градини, басейни, спортни зали и паркове с кътове за семейни пикници, където хората да прекарват пълноценно свободното си време – нали вече работят само 30 часа на седмица. Индустриалецът е бил принуден да се труди от дете и казва за себе си, че така и не се е научил да си играе. Затова за него е приоритет да помогне на хората да открият смисъл извън работата и доходите. А Келог плаща добре.

Змията в Райската градина са профсъюзите: през 1937 г. те успяват да изградят структура в завода и издигат искания към ръководството – факт, който дотолкова разочарова стария Келог, че той излиза на пенсия. Следващите десетилетия виждат как се демонтират и детските градини на територията на завода, и 6-часовият работен ден.

Поуката е, че дори и обградени с грижи, работниците не искат благодеяние, а права – даже ако по този начин губят пари. В заводски и макроикономически план 6-часовият ден е изгоден – но дали и в политически? Какво ще стане с профсъюзите и левите партии, ако работникът започне да работи първо 30, после 20, накрая, току-виж, и 15 часа на седмица. А с десните? Нали капиталът се натрупва главно благодарение на принадения труд на работника. За да е кратък всеобщият работен ден, трябва да живеем в друг тип общество.

Така че Кейнс ни води за носа, когато обещава едновременно повече доходи и по-малко работа: за масовия работник, доходите и свободното време са алтернативни блага. Малко известно е, че вдъхновени от примера на Kellogg, за един кратък момент бизнесът и политиците в САЩ сериозно мислят да превърнат 6-часовия работен ден в норма. Не го правят, защото надделява другият подход: на икономическия растеж. Вместо да разпределяме работата, ще построим още един завод. Или ще инвестираме в робот.