Провалената руска колонизация на Северна Америка: Как цар Александър II продаде Аляска на САЩ?

Доналд Тръмп и Владимир Путин се подготвят за срещата си в Аляска, която е на път да попадне в центъра на световната дипломация. Днешният американски щат, прочут със суровата си природа и богатите си природни ресурси, някога е бил част от Руската империя. Преди повече от век и половина именно тук се пресичат интересите на Петербург и Вашингтон, завършвайки с една от най-любопитните сделки в историята – продажбата на Аляска на Съединените щати през 1867 г. 

Историята на руските колонии в Северна Америка, разпростирали се от ледените брегове на Беринг до слънчевите хълмове на Калифорния, разкрива амбиции, авантюристичен дух, но и суровата реалност, която в крайна сметка довежда до прехвърлянето на тези територии в американски ръце. 

Руската колонизация на Северна Америка

В средата на XVIII век, докато британските колонисти се утвърждават по източното крайбрежие на Северна Америка, Русия – вече призната за империя след победата на Петър Велики над Швеция през 1721 г. – започва да насочва вниманието си на изток - към Тихия океан и отвъд него. Идеята е не само да се разширят владенията на импарията, но и да се укрепи участието ѝ в доходоносната търговия с кожи, която при Петър Велики е носела над 10% от приходите на държавната хазна.

Първите големи стъпки в тази посока прави роденият в Дания мореплавател Витус Беринг, изпратен от руската корона през 1725 г. да изследва северната част на Тихия океан. Той установява, че Сибир се простира по-далеч на изток, отколкото се е смятало, и че тесен проток – по-късно наречен на негово име – отделя Азия от земите на американския континент. В хода на експедициите си Беринг достига Алеутските острови и бреговете на Аляска, но умира през 1741 г., преди Русия да започне реална колонизация.

Въпреки суровия климат и трудните условия, търговците на кожи от Сибир започват да организират експедиции до Аляска. Силното търсене на кожи от морски видри и тюлени подтиква десетки предприемачи да финансират плавания до новите територии, а натрупаните печалби насърчават идеята за изграждането на постоянни бази. През 1784 г. Григорий Шелихов основава първото постоянно руско селище в залива Три светии на остров Кодиак. Отношенията с местното население са напрегнати – търговията се преплита с военни конфликти, а съпротивата на коренните племена често води до насилие, както в битката при Ситка през 1804 г., когато руснаците успяват да възстановят изгубените си позиции.

Утвърждаване на колонията и разширяване на юг

Шелихов назначава Александър Баранов за управител на новите владения. Баранов премества основната база в Павловская (по-късно Кодиак) и започва амбициозна програма за укрепване на колонията – строи крепости, дъскорезници и цехове за обработка на кожи, опитва се да създава ферми и да разработва минерални ресурси. Въпреки това колонията остава бедна на хранителни запаси и зависима от доставките от Сибир, които често пристигат със закъснение или се развалят по пътя.

В този момент на преден план излиза Николай Резанов – високопоставен чиновник, дипломат и зет на Шелихов. При инспекция през зимата на 1805–1806 г. той заварва колонията в тежко положение, а обитателите ѝ - на ръба на гладната смърт. Резанов закупува кораб и отплава на юг към испанска Калифорния, за да търси провизии. Там успява да договори търговски сделки, заменяйки руски изделия за жито и други хранителни продукти. Предприемачът дори се сгодява за дъщерята на испанския губернатор на Сан Франциско. Той предлага на Руско-американската компания да разшири присъствието си в района към незаетите територии северно от испанските селища, превръщайки ги в потенциални владения на Русия.

Макар Резанов да умира по пътя обратно към Санкт Петербург, Баранов изпълнява част от плановете му. През 1812 г. е основан Форт Рос в днешния окръг Сонома, Калифорния – най-южният руски пост в Северна Америка. Фортът служи като земеделска и търговска база за снабдяване на Аляска, но през 1841 г., поради икономическата си неизгодност, е продаден на частен предприемач.

Продажбата на Аляска

До средата на XIX век основата на руската икономика в Северна Америка – търговията с кожи – е сериозно разклатена заради прекомерния лов и изчерпването на ресурсите. Видрите и тюлените почти изчезват, снабдяването става все по-трудно, а след Кримската война опасността от британско настъпление от Канада става все по-реална. Вътрешните реформи в Русия изискват средства, а Аляска се възприема като отдалечено и скъпо за поддържане владение с ограничен икономически потенциал. През 1862 г. император Александър II отказва да поднови мандата на Руско-американската компания, а няколко години по-късно се пристъпва и към конкретни преговори за нейната продажба.

Руският посланик във Вашингтон Едуард Стекл получава пълномощие от Александър II да договори продажбата на Аляска. От американска страна държавният секретар Уилям Х. Сюърд е най-големият поддръжник на придобиването, виждайки в него възможност за стратегическо разширяване към Тихия океан и Азия. На 30 март 1867 г. след преговори, продължили до късно през нощта, в дома на Сюърд е подписан договор за продажба на територията за 7,2 милиона долара в злато (около два цента на акър). Сенатът на САЩ ратифицира договора на 9 април, а на 18 октомври в столицата на колонията Ситка се провежда официална церемония по предаването, при която руският флаг е свален и е издигнат американският. 

"Глупостта на Сюърд" и дългосрочните икономически резултати

Въпреки ентусиазма на Сюърд, много американски политици и вестници смятат покупката за безсмислен разход, наричайки я „глупостта на Сюърд“ или „ледената кутия на Сюърд“. Те възприемат Аляска като пустош, непригодна за заселване и лишена от значими ресурси. Тази представа обаче се променя постепенно, особено след златната треска в Клондайк през 1896 г., която привлича хиляди заселници и инвеститори. 

През XX век се оказва, че Аляска притежава огромни запаси от нефт, газ, злато и други минерали, както и стратегическо значение за отбраната на Съединените щати, особено по време на Втората световна война и Студената война. 

Днес историците често определят сделката от 1867 г. като една от най-изгодните териториални придобивки в американската история, но и като един от най-големите провали на руската колонизация.