Новото (не)нормално: ще повтори ли бъдещето миналото

В геополитиката нещата рядко се случват по един същи начин, и то – в точно определени исторически граници. И все пак не можем да отречем, че в историята на международните отношения има някаква парадоксална зависимост, която връща хората обратно към едно състояние на противопоставяне, старо колкото нашата цивилизация – войната. Краят на XIX в. беше свързан с надежди за едно ново, динамично столетие, в което великите сили най-сетне да намерят формулата на Вечния мир, проповядван от Кант.
Но вместо това XX в. се оказа най-кървавият в човешката история – време, белязано от испанския грип, двете световни войни и, разбира се, двуполюсното противопоставяне, което едва не ескалира в ядрен сблъсък между САЩ и СССР. Краят на Студената война донесе надежди, че новият еднополюсен свят окончателно ще сложи и край на войната като феномен.

Тридесет години по-късно обаче ходът на историята повече отразява философската спирала на Хегел, а не Вечния мир или „краят на историята“, такъв какъвто го описваше Франсис Фукуяма. При това положение си струва да зададем въпроса, дали новото нормално всъщност не е завръщане към старото ненормално, от което човечеството се опитва да избяга вече десетилетия наред?

Търсете „Мениджър” в разпространителската мрежа в цялата страна и в платформата за дигитално четене zinzin.bg