Между правото и силата

Плахостта да бъде заета конкретна и дори смела позиция, и да се участва в дебата за бъдещето на Европа и света по ключови за всички теми е недъг на държавата и нейното политическо ръководство, а не е недостатък на външнополитическата ни служба. Неспособността ни да дефинираме какво искаме и какво предлагаме не може да бъде компенсирана с обяснения какво не искаме, нито прикривана зад „националните интереси на държавата“. Безспорните ни национални интереси не могат да бъдат смокинов лист, зад който да се крият недъзите на българското държавно управление в областта на външната политика и националната сигурност. 

Опитът да се монополизират решенията и поведението на държавата по редица теми е опасно, защото грешките от индивидуални решения са за сметка на националния интерес и сигурност. България е част от свят, който се променя, но все още функционира по силата на установения международен ред, международно право и Хартата на ООН. Ако променяме позицията си, която по начина, по който я обяснява новото правителство и премиер би трябвало да се подчини на правото на силата, то в момент на нужда не бива да очакваме да се осланяме на силата на правото. 

Целият материал можете да прочетете тук.

Търсете „Мениджър” в разпространителската мрежа в цялата страна, на manager.bg/списание и на zinzin.bg.