Съзиданието е по-силно от разрухата – интервю с писателката Йоанна Елми

Ако беше лекар, каква диагноза би поставила на обществото ни и на случващото се в момента?

Амнезия – не познаваме и не помним миналото, живеем в рамките на новинарския цикъл. Стокхолмски синдром – обичаме и се молим на спасители, които ни бият и мачкат. Параноя – и в сянката си виждаме някаква конспирация, навсякъде ни се привиждат врагове. Всякакви междуличностни разстройства – не знаем кои сме и затова всеки малко по-хитър политик, който се появи, може да си измисли някакви традиции, идеологии и доктрини, които да възприемем за свои въпреки очевидните им противоречия.

Кои са големите предизвикателства пред съвременния човек и общество и може ли литературата да помага и да осветява пътя?

Голямото предизвикателство пред човека винаги е било да остане човек. Да не се превърне в машина: за убиване, за индустрия и труд, а вече и буквално в цифрова машина. Литературата е единственият антидот за това и няма значение дали сте писател мечтател или изследовател в областта на социалните науки: доказателствата са едни и същи. През четенето на литература си връщаме вниманието, което в противен случай отива за продан на рекламодателите, докато ние бавно се сваряваме в собствената си тревожност и агресия. През четенето на литература падат бариерите ни и сме по-отворени към другия, което ни спасява във време, в което отвсякъде някой се опитва да ни убеди, че „другият“ ни е виновен за нещо, превръщайки този друг в не-човек, тоест правейки го лесен за убиване. Разказването на истории е най-древният ритуал, вероятно сред първите неща, които сме открили като спойка помежду ни, след храненето заедно, защитата от опасности и отглеждане на децата на племето. Четенето и разказването на истории е моята традиционна ценност, единствената, за която съм склонна да се боря, ако се наложи.

Цялото интервю прочетете тук.

Търсете „Мениджър” в:

- разпространителската мрежа в цялата страна

- на manager.bg/списание

- платформата за дигитално четене ZinZin