Нездравословният живот - причина за над 50% от смъртните случаи у нас

Над половината от всички смъртни случаи в България (51%) се дължат на рискови поведенчески рискови фактори. За сравнение, в ЕС средно този дял е 39%, сочат представени днес в София данни от доклад на Европейската комисия. Рисковете, свързани с хранителния режим, включително ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат определена роля за 33% от всички смъртни случаи през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС и надвишава почти двойно средната стойност за ЕС (18 %). Тютюнопушенето (включително активното и пасивното пушене) е допринесло за приблизително 21 % от всички смъртни случаи, докато около 5 % се дължат на употребата на алкохол, а 4 % — на ниската физическа активност.

5 са основните тенденции, върху които трябва да се фокусира ефективността на здравните системи, заяви Филип Домански, представител на ЕК от генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните", който представи доклада 

"Първата е колебанията относно ваксините. Знаете, че това е наболял проблем дори и в България. Експертизата на медицинските листа в това отношение е от иззключително важно значение като фактор за преодоляването на тези колебания. Около 80% от гражданите от ЕС се допитват до лекари, защото считат, че те ще дадат най-добра информация", заяви той.

Втората важна тенденция е цифровата трансформация. "Тя е важна като цяло за живота на всички ни във всяко отношение. В доклада сме се опитали да покажем как електронното здравеопазване може да предложи решение за профилактика и превенция на заболяванията. Често, когато говорим за дигитални решения, говорим за приложения за мобилните устройства. Онези, които имат най-голяма нужда от здравеопазването не са таргетна група на хората, които правят приложенията и се стремим да решим този проблем".

Достъпността на здравното обслужване и обгрижване е третата тема. "В доклада се опитваме да отидем отвъд анализа на обичайните индикатори за броя на хората за здравно осигуряване например. Ако влезем по-дълбоко в анализите, ще се окаже, че общата тенденция на пръв поглед е заблуждаваща. Например в 12 държави в ЕС, граждани имат бюрократични проблеми, които ги възпрепятстват от здравна грижа. Голяма част от хората, които живеят в отдалечени региони имат проблеми с достъпността до здравното обслужване", заяви Домански.

Четвъртият проблем е броят на здравните специалисти. "Растащият кадрови дефицит не е проблем само на новите членки на ЕС. Дори в Германия се наблюдава такава липсам. Един от начините да се справим с този проблем е да се постигне успешен микс на компетенциите или да се увеличат компетенциите на медицински лица, различни от лекарите, например медицинските сестри или специалистите, завършили здравни грижи. Може и да се увеличат компетенциите на фармацевтите. Възможно е да се ползват и решения, свързани с електронното здравно обслужване", обясни той.

Последният, 5-и проблем е достъпът до лекарства. "Представили сме серия от възможни действия, които могат да се приложат в контекста на съответната държава. Това касае жизнения цикъл на лекарствата. Всички лекарства трябва да са безопасни, достъпни и ефективни. Идеята е не само да се осигури достъпност до лекарствата, но също така да се предостави добър климат за успешна и благоприятна работа на фармацевтичните компании. Медицинските съставки на много от препаратите се произвеждат извън ЕС, което може да се окаже проблем", уточни той.

"Диагнозите" на България

Очакваната средна продължителност на живота в България се е увеличила с над три години през периода 2000—2017 г., но все още е най-ниската в ЕС, най-вече поради по-голямото нарастване на този показател в други държави от общността. Сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания остават водещи причини за смъртността в страната. Общо смъртността от сърдечно-съдови заболявания у нас е над 1100  на 100 000 души за 2016 г. , или около три пъти повече от средната стойност за ЕС, която е 360 на 100 000. Инсултите са били причина за около една пета от всички смъртни случаи у нас в наблюдавания период. Смъртността от исхемична болест на сърцето — втората най-често срещана причина за смърт обаче е намаляла повече от наполовина от 2000 г. насам. Спадът е по-изразен при жените, отколкото при мъжете, и отчасти се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на подобрената ранна диагностика и лечение (като например безплатни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената употреба на лекарства за хипертония, отбелязват авторите на доклада.

Задълбочава се и дисбалансът във финансирането на здравната система. Разходите за здравеопазване на глава от населението се удвояват от 2005 г. насам, но в същото време са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г., когато достигат 8,1 % от БВП. Това е под средната стойност за ЕС от 9,8 %, но е по-високо от равнището в съседните държави.

На публичното финансиране се падат 52,1 % от общите разходи за здравеопазване през 2017 г., което е второто най-ниско равнище в ЕС след Кипър. Това е и най-ниското равнище, отчетено за България, след въвеждането на социалното здравно осигуряване през 1998 г. Лицата и работодателите внасят вноските за социално здравно осигуряване, а държавата покрива вноските за децата, пенсионерите, бедните и други чрез данъчни приходи.

Директните плащания (ДП) от пациентите са 46,6 % от разходите за здравеопазване през 2017 г., което е най-високият дял в ЕС. Българите доплащат най-вече за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни дейности на НЗОК (включително по-голяма част от стоматологичното лечение, както и различни дългосрочните грижи), както и за редица медикаменти, които се отпускат с лекарско предписание. Неофициалните плащания се оценяват като значителен дял от всички директни плащания от пациентите за здравеопазване и допринасят за натиска върху разходите на домакинствата.

Три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване през 2017 г. са били за лекарствени продукти и медицински изделия. Измерени като дял от общите разходи, харчовете у нас за лекарствени продукти са най-високите в ЕС (над 40 %), въпреки че в абсолютно изражение (567 евро на човек) са едва малко по-високи от средните за ЕС (522 евро), установява още докладът. На болничната помощ се падат 34 % от разходите за здравеопазване, което отразява значението на болничния сектор в България. От 2010 г. насам разходите за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се увеличили значително, но през 2017 г. са възлизали едва на 234 евро на глава от населението. В абсолютно изражение България изразходва приблизително 34 евро на човек за здравна профилактика, в сравнение със средната стойност за ЕС от 89 евро — което се равнява на 2,6 % от разходите за здравеопазване.

Автор: Цветелин Димитров