6 хранителни продукта с незаслужено лоша репутация

Насладете се с чиста съвест на някои от любимите си „вредни“ изкушения. Те незаслужено носят лоша слава, пише диетологът Катрин Талмадж, цитран от Obekti.bg.

1. Глутен и пшеница

Най-демонизираните продукти след високо фруктозния царевичен сироп и хидрогенираните мазнини са глутенът и пшеницата, твърдят специалисти, занимаващи се с изследвания на потребителските навици.

Десетилетия научни изследвания показват, че храните с високо съдържание на глутен - като пълнозърнеста пшеница, ръж и ечемик - са жизнено важни за доброто здраве и намаляват рисковете от диабет, сърдечни заболявания, наднормено тегло и рак.

Проблемът идва от объркването по отношение на глутена, посочва проф. Джоан Славин от Университета на Минесота. В този протеин сам по себе си няма нищо вредно. Броят на хората, които страдат от непосоносимост към глутена, на надвишава един процент от населението.  

Една от причините за популярността на безглутеновите диети е, че хората, които не консумират пшеница, подминават и излишните калории на сладкишите и тестените изделия. И така приписват подобрената си форма на въздържанието от глутен.

2. Соя

Макар и да е популярна от векове в много азиатски култури, соята влезе в списъка на
„опасните храни“, след като няколко изследвания откриха повишен брой случаи на рак на гърдата при лабораторни плъхове, хранени с концентриран соев продукт. Но проучванията, проследяващи консумацията на соя при хората, не са открили подобна връзка, дори по-скоро обратното.

„Соята, консумирана в детска и юношеска възраст, може да направи тъканите на гърдите по-малко уязвими към развитието на рак  в по-късна възраст, и вероятно не оказва никакво влияние, когато започне да се консумира в зряла възраст,“ посочват специалисти. От друга страна свидетелствата, че соята предпазва от сърдечни заболявания, са достатъчно убедителни, за да бъде официално допуснато в някои страни това да бъде отбелязано на етикетите на соевите продукти.

3. Яйца

Яйцата също не заслужават лошата си репутация - дълго време се твърдеше, че заради високото си холестеролно съдържание те силно покачват нивото на „лошия“ (LDL) холестерол в кръвта и увеличават риска от сърдечни заболявания.

Но съдържанието на  холестерол в храната не е сред съществените фактори, които допринасят за високия холестерол при повечето хора, а и изследвания, които не са установили никаква зависимост между консумацията на яйца и риска от сърдечни заболявания. Основният фактор за покачване на лошия холестерол са наситените мазнини. И докато яйцата имат високо съдържание на холестрол (184 милиграма в жълтъка), те са сравнително бедни на наситени мазнини - около 1.6 г в жълтъка.

4. Пържени храни

Макар да е вярно, че пърженето прави храната по-калорична, това не значи автоматично, че тя става по-вредна. Доколкото се пържи в естествено растително масло и се яде умерено, те не е по-малко здравословна. Мастноразтворимите витамини А, D, E и К, както и полезните за сърцето и предпазващи от рак каротиноиди - бета-каротин (в морковите), ликопен (в доматите), лутеин и зеаксантин (в тъмнозелените листни зеленчуци като спанак и лапад) имат нужда от мазнини, за да бъдат абсорбирани. Проблемът е в наситените и транс мастните киселини (тези мазнини най-често са твърди при стайна температура), които изоблистват в много пъжени храни и се свързват с по-висок риск от сърдечни заболявания.

Прочетете пълният текст тук.