Ето защо светогледът на астронавтите се променя заради гледката към Земята от Космоса

Когато астронавтите виждат как Земята буквално „виси в бездната“ за първи път по време на мисията „Аполо 8“ през 1969-а – втората пилотна мисия до Луната на САЩ – те заявяват, че са усетили когнитивна промяна в светогледа си.

В случая става дума за т.нар. Ефект на обзора – усещане, което астронавтите в Космоса често изпитват и което с изразява в промяната на съзнанието на наблюдателя, който започва да възприема планетата Земя като "малък, крехък оазис сред празнотата". Това е така, защото възприятието ни за нашия свят се разширява и планетата вече не е най-голямото нещо в нашата вселена.  

Тези, които са го изпитвали разказват, че започват да изпитват непреодолима потребност да защитят "бледата синя точка".

Както може би знаете, на 30 май Робърт Бенкен и Дъг Хърли преминаха през стълб от пламъци, изпарения и прах и стигнаха до МКС с първия полет, осъществен от американска земя след 2011 г. с кораба "Дракон" на частната компания "Спейс Екс".

Това бе първото извеждане на астронавти в орбита от частна компания. Освен това NASA за първи път от почти десетилетие изстрелва пилотиран кораб от американска земя.

В интервю от борда на Международната космическа станция (МКС) астронавтът на NASA Робърт Бенкен сподели, че гледката към Земята от космоса наистина променя светогледа.

"Обикновено астронавтите изпитват обзорния ефект, когато за пръв път излетят в космоса и обърнат поглед към Земята", каза Бенкен по време на медийна среща, организирана от NASA.

Писателят Франк Уайт изковава термина "ефект на обзора" за първи път през 70-те години на миналия век, докато лети със сасмолет из страната. Когато поглежда през прозореца, той си казва "Всеки, който живее в космическо селище... винаги ще има обзор. Те ще виждат неща, които знаем, но които не можем да преживеем, а именно - това, че Земята е една система... Всички сме част от тази система. В цялото това нещо има специфично единствено и кохерентност". През 1998-а пише книга по темата.

"Поглеждайки към Земята от космоса, виждаме една удивителна, неописуемо красива планета. Изглежда като жив, дишащ организъм. И в същото време изглежда много крехка. Всеки, който е бил в космоса, казва същото, защото то е наистина поразително. И е тъжно да видим този тънък като хартия слой, който защитава всяко живо същество на Земята", пише в книгата си "Orbital Perspective" и Рон Гаран, астронавт на NASA , прекарал 177 дни в космоса в две мисии.

Източник: Обекти