Теодора Георгиева: Най-голямото предизвикателство е да се научиш на търпение

Ако трябва да обясните на начинаещи мениджъри как стигнахте дотук, как ще формулирате основните си правила?

Създаването на култура на лидерство на всички нива в организацията е като че ли основен ключ към успеха. Критериите, по които се определя успехът на съвременния мениджър, не се свеждат само до управление на процеси и персонал. За да може мениджърът да стане добър лидер, е необходимо да мисли дългосрочно – в перспектива, да информира своите служители за стратегиите и целите на компанията, непрестанно да търси обратна връзка от своите служители и от партньорите на компанията. Трябва да съумява да мотивира екипа в изпълнението на дългосрочната стратегия на компанията чрез проекти, които са от полза за организацията. Основната отговорност на мениджъра е да води напред екипа в създаването на положителни промени. Успешните мениджъри трябва да имат ясни цели и да ги следват. Да работят безупречно в екип, да са уверени и да не се плашат от неуспех; да се учат от грешките и да не спират да се усъвършенстват.

Кой е мениджърският урок, който научихте по най-трудния начин?

Най-голямото предизвикателство е да се научиш да имаш търпение, дори когато си изправен пред видимо трудни и неразрешими ситуации. Изход винаги има, необходими са търпение и анализ. Определят се ясни цели, които с твърдост и вяра се следват. Изключително важно е мениджърът да развива способностите си активно да слуша и чува идеите на своите служители и партньори, защото в много случаи те са ценни, иновативни и спомагат за оптимизирането на процесите.

Има ли граница в бизнеса, която никога не престъпвате?

Границата, която не бива да се пристъпва, е компромис с ценностите на организацията. За мен постигането на целите не може да бъде в разрез с трите основни ценности, следвани от OMV – професионализъм, партньорство и пионерство.

Как мотивирате хората, с които работите?

Добрият екип е от ключово значение за успеха на всяка организация. В „OMV България” се инвестира в хората, дава им се възможност да бъдат интегрирани в стратегията на компанията и да следват общите задачи, които трябва да доведат до множество положителни резултати. Лично аз винаги гласувам доверие на експертния екип, който е отворен да се учи, да дава най-доброто от себе си за изпълнение на целите. Служителите се мотивират, като вземат участие в проекти, в които поемат повече отговорности и съответно биват награждавани при изпълнението им. Личният пример е също от голямо значение. Мениджърът трябва да е винаги последователен в изискванията си - чрез думите и действията си.

Откъде се учите на мениджмънт?

Вярвам, че човек постоянно трябва да се усъвършенства. Затова аз не спирам да слушам, да чета, да се интересувам и да се уча от добрите практики. По този начин имам възможността да избирам това, което е подходящо и ми помага в работата.

Има ли мениджмънтът (български) национални особености?

Не мисля, че можем да говорим за национални особености. По-скоро съществуват определени специфики, които са обусловени от манталитета и оказват своето влияние в процеса на работа.

Как ще изглежда мениджърът през 2020 година?

Силно се надявам, че ролята на мениджъра в обществото след десет години ще бъде още по-активна. Смятам, че един мениджър или лидер трябва да е способен да добавя стойност както за компанията, така и за клиента. Той също така трябва да играе активна роля в икономиката на страната, да е двигател в браншовите организации за светъл бизнес и за лоялна икономика. Необходимо е да подпомага държавата и активно да се включва в оптимизирането на законовата рамка. Като се има предвид глобализацията на икономиката, хармонизацията и стандартизацията на повечето бизнес процеси, след десет години задачата на мениджъра ще бъде още по-трудна. Идентичността му ще се търси в способността да се изправи пред предизвикателството да поддържа конкурентноспособност на европейско ниво, да се съизмерва спрямо подобни индустрии и компании. Ще трябва постоянно да се усъвършенства, да бъде адаптивен към промените, да прилага възможно най-добрите практики, да е способен да автоматизира процеси, да търси иновации и оптимизации в оперативното управление на компанията; да борави с голям обем от информация, като интерактивността и комуникацията трябва да са още по-засилени.

Какво научихте от кризата?

Една компания трябва да е гъвкава и да може да се приспособява към предизвикателствата на пазара, да не спира да предлага иновативни идеи, с които да изненадва клиента. Кризата ни даде урок и той е, че трябва да сме подготвени за всичко. В такива моменти от изключително значение са екипността и единството в постигането на целите, както и откритата комуникация. Много преди началото на кризата OMV се беше погрижила за въвеждането на правила за риск мениджмънт, които неимоверно помогнаха.

Списание „Мениджър” прави мозъчна атака „Икономиката след кризата. Къде ще сме ние?”. Кои ще са водещите тенденции през следващото десетилетие и как България може да се впише в тях?

Кризата е урок както за нас в бизнеса, така и за политиците и управленците на държавата. Резултатите и реорганизациите са важни, защото оказват влияние върху представянето на България и измерването на нашите постижения спрямо тези на другите държави - дефицит спрямо БВП, инфлация, безработица. Показателите неминуемо рефлектират върху рисковата оценка на страната, оттук и върху бизнеса. България е страна със сериозен геополитически потенциал. Именно затова след кризата трябва да се фокусираме върху приоритетите си и да развием по-дългосрочна визия в секторите, в които сме силни - енергетика, инфраструктура, земеделие, здравеопазване и туризъм. След това, спазвайки европейските норми и стандарти, да извлечем максимална полза от тези индустрии и да бъдем конкурентоспособни.

Кой е най-големият проблем на българския бизнес? Как и кога ще се реши?

Най- големият проблем, пред който е изправен българският бизнес, е краткосрочното мислене и приоритети за бързи печалби без инвестиции и много усилия. Ние сме отворена икономика и сме в Европейския съюз - колкото по-бързо променим мисленето си и се вгледаме в успешните бизнес практики, толкова по-добре. Смятам, че в България имаме сериозен човешки потенциал. Важното е да се насочим в индустрии, в които сме традиционно добри, да инвестираме в тях и да имаме търпение за постигане на резултати. Аз съм оптимист и смятам, че те рано или късно ще дойдат.

Оптимист ли сте – накъде върви България?

Оптимист съм и смятам, че като част от икономиката на Европейския съюз от нас се очакват реални резултати. Правителството трябва да прояви воля, усилия и последователност за насърчаване борбата със сивия сектор, за увеличаване на събираемостта на фиска и лоялната конкуренция. На бизнеса е необходима предсказумост. Имаме прекрасни данъчни условия за чуждестранни инвестиции и партньорства, които да привлечем. Няма как това да не се отрази положително на страната. Правителството и бизнеса трябва да са в активен диалог, защото посоката и приоритетите ни са общи.

Какво трябва да се промени, за да започнат българите да харесват богатите и успели хора?

Добре би било хората да се вглеждат повече в себе си и да се замислят кое за тях е важно и би ги направило по-успешни. Трябва да се полагат усилия, много труд, да има желание и хъс за промяна и постигане на лично удовлетворение.

Защо участвате в конкурса „Мениджър на годината”?

Това е стимул и оценка както за мен, така и за целия екип на „OMV България” да продължим да работим още по-усилено, за да бъдем още по-успешни. Конкурсът придобива все по-голяма идентичност именно и поради факта, че е единствен по рода си и показва труда на мениджъра.

Защо трябва вие да спечелите?

Конкурсът „Мениджър на годината” е много повече от избора на един печеливш. В този конкурс всички участвали мениджъри печелят. Това е признание, че нашата работата и тази на целия ни екип е успешна, че нашите усилия са оценени. Наградата е оценка за сериозния труд, усилията и постигнатите резултати.

Разкажете за себе си извън работата. Какво ви прави щастлива?

Опитвам се да балансирам между работата и семейството си. Това, което ме кара да се чувствам наистина щастлива, са децата, близките и времето, прекарано с тях. Старая се събота и неделя да съм напълно отдадена на любимите си хора (с едничката забележка, че служебният ми телефон остава включен). Бих искала, разбира се, да имам повече време за приятелите си и за четене. Обичам хубавите книги.

Теодора Георгиева е завършила УНСС с магистърска степен по финанси. Заемала е ръководни позиции в Ogilvy & Mather Sofia и Eastern Europe Petroleum Co. Една година е била финансов анализатор на проект „Воден заем” към Световната банка. В ОМВ е от 1999 г., минава през различни мениджърски постове, а от декември 2004 г. е изпълнителен директор на компанията. Теодора Георгиева е сред десетимата финалисти в конкурса „Мениджър на годината” и през 2009 г. Омъжена, има две деца.

OMV е в България със своите бензиностанции от края на 1998 г. Сега има 21% пазарен дял. Компанията първа превръща бензиностанциите в мултифункционален център, който предлага различни висококачествени стоки и услуги. Веригата има собствена марка ресторанти и магазини – VIVA. В 95-те бензиностанции работят над 2000 човека.”ОМВ България” е собственост на едноименното австрийско акционерно дружество, което се занимава с добив, рафиниране и търговия с нефт и газ в 17 страни на четири континента.

Интервюто взе Димитрана Александрова