Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българка

Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почетeн списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC), съобщи БНР.

Общо сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят ще намерят място в този списък по случай обявяването на 2019-а за международна година на Менделеевата таблица и един век от създаването на IUPAC.

Мария Спасова заслужи признанието на Международния съюз по чиста и приложна химия за постиженията си в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери и материали на тяхна основа, използвани в биомедицината, селското стопанство и защитните суперхидрофобни облекла.  Българката работи в Института по полимери към БАН, където успя да конструира апарат за нановлакна с приложение в медицината, включително и при лечението на рак.

Освен че се занимаваме със синтез, охарактеризиране и дизайн на биосъвместими полимери, ние използваме различни съвременни техники, за да ги формоваме – разказва за работата си в института доц. д-р Мария Спасова. – Една от тези техники е електроовлакняването – авангардна нанотехнология, която позволява да се получават микро- и нановлакнести материали с потенциално приложение в области като медицината, фармацията, тъканното и клетъчното инженерство, за направата на сензори, филтри, защитни военни облекла.

Именно чрез тази техника в лабораторията на Мария Спасова създават нов материал на основата на хитозан, който се използва като превързочен материал.

Поставен върху раната, материалът спира кървенето ѝ, ако е от отворен тип, не позволява да се развиват бактерии и така тя може и да диша – разказва още Мария Спасова. – Също така в много от полимерните материали, формовани чрез електроовлакняване, могат да се включват различни лекарства от синтетичен или от природен тип, както и противоракови лекарства. По този начин се подобрява терапевтичното им действие и се намаляват страничните ефекти.

Друго нейно постижение помага в селското стопанство, където с помощта на авангардната технология растенията биват предпазвани както от вредители, така и от неблагоприятното влияние на околната среда. Имитация на структурата на лотосовото листо пък стои в основата на тъкан за военни облекла. Тъканта не се мокри, тъй като капките върху нея се изтъркулват при наклон, освен това се самопочиства. Това откритие има приложение и във всекидневието и вече се предлагат спрейове на основата на суперхидрофобни материали и наночастици.

Попадането в периодичната система за млади химици е пореден успех за Мария Спасова. През 2008 г. дисертацията й е отличена като една от шестте най-добри в света за последните няколко години от Швейцарския технически университет. Там тя е поканена лично да представи научния си труд, а впоследствие на негова основа са публикувани пет изследователски работи в най-авторитетни научни издания. И въпреки че скоро след това печели стипендия за специализация от белгийското правителство и има възможност да остане за постоянно в Белгия, Мария Спасова решава там да надгради знанията си, а после да се завърне в България и да прави наука.

У нас условията са различни от финансова гледна точка, апаратурно оформление и материална база – казва Мария Спасова, уточнявайки, че не се смята за щастливо изключение сред колегите си. – Но като цяло българските химици много добре стоят в международната класация, тъй като един учен се оценява по неговите наукометрични показатели. Така че публикуваме, патентоваме, имаме много цитати, поставени сме добре и сме разпознаваеми.