Магия, суеверие, доказателства: Как болестите променят нашата цивилизация?

В един студен пролетен ден през 542 г. сл. Хр., галера хвърля котва край Златния рог в Константинопол, превозвайки товар зърно от Египет. Работници се тълпят на кораба и  разтоварват основните провизии, които ще изхранят гладуващия град. Но товарът се оказва твърде скъп. Скоро жителите на града започват да се разболява -  треска, подути подмишници и слабини, черни абсцеси с размерите на леща. Те изпадат в делириум, кома и накрая умират. Кулите на града се превъръщат в импровизирани гробници. Страх обзима всички:

„Вървейки към дома по улиците, можеш да чуеш безплътен глас, който ти шепне за смъртта в ухото, и знаеш, че си обречен.“

Съчетавайки интелектуалната, медицинската и социалната история на връзката ни с болестите, Бауер се стреми да демонстрира как съвременното общество е оформено от страховете и вярванията на нашите предци. Основният ѝ аргумент е, че „именно постоянното наличие на болест, а не травма, е оформило разбирането ни за себе си и за света около нас“. В светлината на пандемията от COVID-19 и на фона на нарастващото недоверие към медицинската наука, Бауер твърди, че е по-важно от всякога да разберем как сме стигнали дотук и какво означава това за бъдещето.

Бауер почти веднага потапя читателя в неолитната революция, когато хората започват да култивират земеделие. Тя обяснява, че когато човечеството започва да живее в непосредствена близост един до друг и до добитък, болести като малария, дифтерия и едра шарка започват бавната си и опустошителна еволюция. Нейният разказ се развива с главозамайваща скорост, обхващайки обръщенията на древните към боговете, опитите на ранните лекари да използват реални лечения за борба с болестите и повратния момент, когато Хипократ развива теорията за болестите, причинени от дисбаланс на телесните течности. Тази теория се вкоренява в Древна Гърция и се запазва близо 20 века. Според тази рамка „хората не са се „разболявали“. Те бавно са потъвали в дисбаланс, докато животът им се е нарушавал. Коригирането на дисбаланса може да доведе до излекуване.“

След това идват Тъмните векове и ученията на Хипократ отслабват, когато чумата, наречена Черната смърт опустошава Евразия и отнема милиони животи. Хората се опитват да спят с ябълки, като се надяват сладкият аромат да им помогне да поддържат равновесието си; опитват се да напуснат градовете си, обръщат се към астрономи.

Бауер кани читателя да си представи себе си в това време и на това място: тя пише: „Лесно ни е да хвърлим поглед към тези фигури, но сега си представете хората, които познавате, и си представете как половината от тях внезапно изчезват завинаги.“

След настъпването на модерността събитията се развиват бързо. Лекарствата, особено лауданумът, трансформират възприятието за болка. Италиански лекар теоретизира, че болестите възникват от микроскопични „семена“, което води до теорията за микробите.

Викторианците отхвърлят идеята, че болестите могат да бъдат причинени от зараза, тъй като новите буржоазни класи предпочитат да вярват, че само „невъздържаните и разпуснатите“ могат да се поддадат на болести като холерата.

Болестите оказват голямо влияние върху развитието на човешката цивилизация. Те засягат здравето на хората, намаляват населението и могат да доведат до икономически и социални проблеми. В историята е имало много епидемии, които са променяли живота на цели народи и са забавяли развитието на обществото. В същото време болестите стимулират развитието на медицината, науката и технологиите. Благодарение на тях хората създават нови лекарства, ваксини и методи за лечение. Така болестите не само представляват заплаха за цивилизацията, но и допринасят за нейното развитие.

Снимка: Getty Images

Живо и ужасяващо, книгата описва какво е било да станеш свидетел на първите анатомични дисекции; да пристигнеш в колонията Вирджиния като британско момче, гледайки как другарите му умират от „кървава урина“; да преживееш раждане през XVIII век и, все още кървейки, да наблюдаваш как новороденото дете бавно умира. Бауер ни потапя в тези сцени с подробности, описвайки „сладката, тъмна миризма на парцали“ и „топлия, маяв аромат на бебешка коса“.

В целия си разказ Бауер твърди, че много аспекти на съвременното общество са оформени от нашите предци и техните вярвания. Нашата мания по стоки за еднократна употреба, от хигиенни продукти до стерилни чашки, произтича от манията по чистотата, възникнала след откриването на теорията за микробите в началото на ХХ век, както и ентусиазмът ни към сапуна, почистващите препарати и други приятно миришещи продукти. „В края на краищата, няма друга цел за електрическите освежители за въздух“, иронично отбелязва Бауер.

За съжаление, всеки, който някога е определял друг като злодей, наричайки го мръсен носител на чума, следва и дълга традиция - от средновековните християни, обвиняващи евреите за чумата, до възрастния роднина, който забранил дъщеря си да плува в басейн с чернокожи деца.

И, най-пагубното - болестите са свързани с морала още от древни времена. Тенденцията да се обвиняват болните за техните нещастия се простира от древни китайски консултации с оракули за недоволството на предците до наши дни, както когато през 2006 г. правителството на щата Западна Вирджиния изисква от получателите на Medicaid да подпишат споразумение за лична отговорност, преди да могат да получат пълните си обезщетения.

Понякога Бауер сякаш се затруднява да вмести различни наративи в аргумента си. Например, тя твърди, че хипократовата теория е оформила решението къде да се заселят на северноамериканския континент. Богати британци, чието здраве естествено е подхождало на умерения климат, са били изпращани в Нова Англия, докато престъпници, чиито темпераменти са били смятани за подходящи за топлина и влажност, са били изпращани на юг. Тя твърди, че колониалните договорености са били водени „преди всичко от желанието да се запази здравето“ и твърди, че „дългосрочните последици от хипократовата теория“ са очевидни в разликите между двата региона днес, посочвайки, че южните щати остават значително по-бедни от северните.

И все пак, макар някои от твърденията на Бауер да са малко пресилени, книгата като цяло повдига важен въпрос. Авторът подписва договора за „Великата сянка“ през декември 2019 г., но последвалите години на писане на ръкописа потвърждават централната идея в реално време. Особено в тежки обстоятелства като пандемия, ние „безсмислено преиграваме почти всеки епизод от последните няколко века на връзката ни с инфекциозните болести“, от обвиняването на другите до използването на ароматизирани дезинфектанти и преследването на чудодейни шарлатански лечения.

Както пише Бауер, по време на първата чума през 542 г. „уплашените граждани на Константинопол купували амулети и талисмани; уплашените хора през 2020 г. възлагали надеждите си на кокаин, водка, маркова паста за зъби, колоидно сребро, белина и хидроксихлорохин“.

Можем ли да се освободим от вековните вярвания и навици, свързани с болестите? Бауер твърди, че разбирането на тази история, както и на възрастта и устойчивостта на най-сериозните и абсурдни погрешни схващания за здравето и болестите, е стъпка в правилната посока.

Източник: Undark