Ходенето е полезно за мозъка по една удивителна причина

Когато кракът ви докосне земята, той изпраща нагоре по тялото налягане, което увеличава притока на кръв към мозъка. Новото откритие е изненада за учените, тъй като се приема, че притокът на кръв към сивото вещество е сравнително незасегнат от промените в кръвното налягане.

Тичането също предизвиква протичането на сходни вълни през артериите, което спомага за кръвообращението на мозъка.

„Учудващо е колко време беше нужно, за да можем най-накрая да измерим тези очевидни хидравлични ефекти върху мозъчния кръвоток – казва д-р Ърнест Грийн, първият автор на изследването.

Между разходката и притока на кръв към мозъка има оптимизиращ ритъм. Честотата на крачките е в диапазона на нормалните ни сърдечни честоти (около 120 в минута), когато се движим енергично.

Учените са използвали ултразвук за измерване на кръвния поток през каротидната артерия, която пренася кръвта към главата. Те са изчислили, че ударите при ходене са много по-леки, отколкото при тичане. Ефектът върху притока на кръв към мозъка обаче е значителен.

„Новите данни показват, че мозъчният кръвоток е много динамичен и зависи пряко от цикличното налягане на аортата, което взаимодейства с ретроградното налягане от ударите на краката – пишат авторите на изследването.

„Има непрекъснат хемодинамичен ефект върху кръвния поток на човешкия мозък при колоезденето, ходенето и бягането. Предполага се, че тези дейности могат да оптимизират перфузията на мозъка, функцията и цялостното усещане за благополучие по време на тренировка.“

Със или без научното обяснение обаче, хората инстинктивно са познавали ползите от ходенето от хиляди години насам. Едва през миналия век станахме общество на пътниците, които седят отегчени в метални кутии, „бързайки“ да стигнат желаната дестинация.

Ходенето и изкуството на ходенето постепенно се губят.

Източник: Obekti.bg