Колко са били жертвите на Тунгуския метеорит – НАСА изчисли

Тунгуският метеорит – смятан и до днес за една от големите загадки в историята на планетата и повод за най-различни версии и конспиративни теории е бил доста голям. Това твърдят учени от НАСА на база направени от тях компютърни модели, става ясно от публикация в списание Icarus.

За цялото си съществуване, човечеството е успяло да проследи твърде малко големи метеорити и по тази причина нямаме достатъчно знания как астероидите се разпадат в атмосферата и какви разрушения могат да предизвикат. Падането на Челябинския метеорит през 2013 година и новите технологични възможности за компютърно моделиране и работа с данни обаче ни помагнаха да задълбочим нашите представи за поведението им, разказва Лориън Уилър от Научния център Еймс на НАСА.

Малко предистория...

В края на юни Тунгуският метеорит отбеляза своеобразен юбилей. Преди 111 години, той пада в безлюден район в Сибир, унищожавайки огромна горска площ, съпоставима по размери с днешен Хонконг. Това остава най-голямата природна катастрофа в историята на човечеството, причинена от метеорит.

Падането на Челябинския метеорит през февруари, 2013 година накара учените да си спомнят за Тунгуския метеорит и да започнат повторно да изследват последствията от падането му на планетата Земя. Тези данни, казват планетолозите, са от решаващо значение за съставянето на оценка колко често подобни небесни тела попадат на нашата планета. Тъй като в миналото не са провеждани сериозни наблюдения за Тунгуския метеорит, астрономите са можели да преценят неговия размер и да локализират предполагаемото място на неговия произход само приблизително. Но, както отбелязва Уилър, съвременните компютърни технологии позволяват този проблем да бъде решен.

Базирайки се на разказите на очевидци, мащабите на разрушения и отсъствието на кратер, учените на НАСА построили компютърен модел на събитията, разиграли се на 30 юни, 1908 година в района на река Подкаменная Тунгуска и изчислили 50 милиона възможни сценарии. Тези изчисления са базирани на един от най-новите математически модели, реалистично описващи как метеоритите се разпадат и изгарят в атмосферата.

В резултат на това астрономите успяват да пресметнат приблизителната мощност на експлозията, скоростта на астероида, неговия размер и маса, както и плътността му. Така стигат до заключенията, че Тунгуският метеорит е бил малко по-голям, отколкото се смятало досега - вероятният му диаметър е бил около 75 метра, а силата на експлозията е била съизмерима с най-мощните съветски и американски термоядрени бомби - повече от 20 мегатона.

Най-вероятно метеоритът се е разпаднал и експлодирал на височина от около 12-17 километра, така че диаметърът на засегнатия район е бил впечатляващ  - в радиус от 5 до 2 километра. Такива събития се случват рядко, но според учените тази рядкост е „компенсирана с лихвите” от разрушителния потенциал. Човечеството е имало истински късмет, че небесната бомба е паднала в сравнително безлюден район на тогавшната Руска империя, пишат учени от американския Институт SETI и техни колеги от Института по астрономия и Института по динамика на геосферата на Руската академия на науките. Жертви все пак е имало, казват от НАСА, и броят им също е изчислен с компютърните симулации.

За да направят това, изследователите анализирали всички налични записки на разкази на очевидци, включително историите на местни пастири на елени, събрани и архивирани в годините от руски изследователи.

Проучени били над седемстотин истории, в които се споменават имената на почти две хиляди жители на този район в Източен Сибир. Така учените стигат до извода, че в момента на падането на метеорита, в зоната на поражението е имало окоро три дузини хора. По разказите на очевидци, при сблъсъка със земята, много хора са загубили съзнание и са били сериозно ранени, поне трима са загинали или по време на експлозията на астероида, или няколко дни след него. Причината за смъртта била или самата взривна вълна, или изгаряния, причинени от падането на небесно тяло, и предизвиканите от това впоследствие горски пожари.

Американските и руските изследователи се надяват, че тези изчисления и наблюдения ще помогнат да се разбере по-добре доколко неголемите астероиди заплашват човешката цивилизация като цяло и отделните градове, а също и как да се защитаваме от тях.