Учени от Станфорд: Често срещан вирус може да отключи лупус

Често срещан вирус, който заразява повечето хора, може да доведе до развитието на хроничното автоимунно заболяване лупус. Близо 5 милиона души по света страдат от това заболяване, при което имунната система атакува ядрата на собствените клетки на организма, съобщава Independent.

Лупусът може да доведе до увреждане органи - бъбреци, сърце, да повлияе негативно върху нервната система, кожата и ставите, като симптомите варират значително при различните хора. Макар повечето пациенти да могат да водят сравнително нормален живот чрез медикаменти, заболяването все пак може да бъде животозастрашаващо за около 5% от тях. По неясни причини девет от всеки десет пациенти с лупус са жени.

Съществуващите терапии забавят прогресията на болестта, но не я лекуват. Сега учените от Станфордския университет твърдят, че вирусът на Epstein-Barr (EBV) директно кара малък брой имунни клетки да „излязат извън контрол“ и да предизвикат каскаден ефект, при който имунната система започва масирана атака срещу организма.

„Смятаме, че това важи за 100% от случаите на лупус“, казва ревматологът Уилям Робинсън.

EBV се предава чрез слюнка. Той заразява огромното мнозинство от хората до зрелостта – било чрез споделяне на лъжица, пиене от една чаша или дори чрез целувка. EBV принадлежи към клас вируси, отговорни и за варицела и херпес.

Вирусът вкарва своя генетичен материал в ядрото на заразената клетка. Може да остане латентен и да се скрие от имунната система, само за да се активира по-късно и да зарази други клетки и хора.

EBV е известен и като причинител на мононуклеоза, или „болестта на целувките“, която започва с температура, след което преминава в умора, продължаваща месеци. „Практически единственият начин да не се заразите с EBV е да живеете в балон. Ако сте водили нормален живот, шансът е почти 20 към 1, че вече го имате“, казва д-р Робинсън, един от авторите на изследването, публикувано в списание "Science Translational Medicine".

EBV се намира само в малка част от В-клетките на имунната система на заразения човек. Поради това е „практически невъзможно“ съществуващите методи да идентифицират заразените В-клетки, твърдят учените.

За последното си изследване екипът от Станфорд разработва високоточна система за секвениране и идентифициране на клетки, заразени с EBV, пише медията. Те откриват, че по-малко от 1 на 10 000 В-клетки при типичен здрав човек с EBV съдържа латентен вирусен геном.

При пациенти с лупус обаче делът на заразените В-клетки е около 1 на 400, което е около 25 пъти повече.

Изследователите разглеждат как толкова малък брой заразени клетки предизвиква мощни имунни атаки срещу собствените тъкани и органи. Откриват, че макар EBV да е почти напълно неактивен, понякога кара В-клетките да произвеждат вирусен протеин, наречен EBNA2. Този протеин активира човешки гени, свързани с възпаление, и прави В-клетките „силно възпалителни“.

Учените подозират, че този механизъм може да се простира отвъд лупуса и да играе роля при други автоимунни заболявания като множествена склероза, ревматоиден артрит и болест на Крон. Остава неясен въпросът защо, ако повечето хора имат латентен EBV, то само някои развиват автоимунни заболявания като лупус.

Специалистите предполагат, че само определени щамове на вируса могат да предизвикат трансформацията на В-клетките в „яростни нападатели на имунната система“.