NASA засне струи, изхвърлени от черна дупка и движещи се с 80% от скоростта на светлината

Рентгеновата обсерватория „Чандра“ на NASA засне струи, изхвърлени от черна дупка със звездна маса и движещи се с 80 процента от скоростта на светлината.

Въпросната черна дупка, наречена MAXI J1820+070, се намира на 10 млн. светлинни години от нас. Нейната маса е приблизително 8 пъти тази на Слънцето. Четири отделни наблюдения на този космически обект, направени между ноември 2018-а и юни 2019-а, позволяват на астрономите да заснемат изблиците на дупката.

До ден-днешен само два други подобни изригвания са били забелязвани от черна дупка със звездна маса в този регион на електромагнитния спектър.

Необикновеното изригване е било предизвикано от материя, падаща от звездата-спътник на MAXI J1820+070. Нейната маса е приблизително ½ от Слънцето.

Въпросната материя, придърпана от силното гравитационно поле на черната дупка, обгръща плътния обект под формата на отделящ рентгенови лъчения диск.

Част от този горещ газ със сигурност ще пресече хоризонта на събитията на черната дупка и ще достигне място, от което няма връщане назад. Друга част от материала обаче ще бъде изхвърлен под формата на струи. И именно това е заснело въпросното ново видео.

Според изследователите, ръководени от Матилде Еспинас от Парижкия университет, общата маса на материала в струите е приблизително 400 млн. млрд. фунта (или приблизително 500 млн. постройки тип „Емпайър Стейт Билдинг“.

Друга особено впечатляваща подробност е скоростта, с която са се движили тези струи. Северната – с 60 процента от скоростта на светлината, докато южната – със 160 процента. Грешка няма. Това по-скоро е пример за суперсветлинно движение. Това е феномен, при които струи пътуват към наблюдателя почти толкова бързо, колкото се генерира и светлината. Това създава илюзията, че струята надвишава скоростта на светлината. Точно такъв е случаят с южната струя на MAXI J1820+070. Затова изглежда, че тя изпреварва и северната. Действителната скорост и на двете обаче е 80 процента от скоростта на светлината (или приблизително 500 млн. мили в час), което е не по-малко впечатляващо.

Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Източник: Обекти