Науката обяснява защо трябва да умрем

Сива коса, бръчки, увиснала кожа – това е нашата биологична съдба. Без значение колко яростно се опитваме да избягаме от нея с кремове против състаряване, нашите тела са програмирани така, че да остареят и в края на краищата – да умрат, пише Obekti.bg.

Приложеният по-долу видео клип на ASAP Science разглежда именно тази научна истина.

Съществуват най-различни външни фактори, като например диета, физически упражнения и стрес, които засягат степента на стареене, като увреждат клетките ни. Наред с това обаче тялото ни разполага и с биологически часовник, заровен в нашите гени. Той, естествено, не може да работи безкрайно.

С други думи – програмирани сме да умрем.

Тялото ви е създадено от трилиони клетки, които постоянно се делят. Всеки път, когато направят това, те създават копие и на своята ДНК. Тази ДНК е поместена в структури, наречени хромозоми (хората разполагат с 23 двойки от тях). Проблемът е, че репликацията на ДНК не е съвършен процес. В края на всяка хромозома има пропуски. За да попречи на загубата на важна ДНК информация, тялото ни разполага с теломери, разположени в окончанията на всяка една хромозома. На практика това са ДНК повторения, които можем да си позволим да изгубим.

Всеки път обаче, когато клетките се разделят, тези теломери стават все по-кратки. В края на краищата изчезват напълно. В този момент клетките вече не преминават през процеса на клетъчно деление.

Някои червеи са способни да регенерират своите теломери до безкрай – това ги прави на практика безсмъртни от биологична гледна точка. Дълготрайността на живота им обаче варира и те все пак са податливи на заболявания, което подсказва, че остаряването представлява смесица от фактори, свързани както с обкръжаващата ни среда, така и с генетиката.

Защо обаче нашите клетки не правят това?

Неконтролираното дупликиране на клетки стои в основата на рака и фактът, че нашите клетки не могат да се делят до безкрай, реално ни помага в битката с това ужасно заболяване. Моментът, в който клетките престанат да се делят, е известен като клетъчно остаряване. При хората този лимит на дупликиране е приблизително 50 пъти. Веднъж щом бъде достигнат, клетките постепенно започват да губят своите функции и да умират (което води до първите признаци на остаряването). Това ни помага и да обясним защо предполагаемият брой години, които ще живеем, е общо взето наследствена характеристика – все пак първоначалната дължина на теломерите е дошла именно от вашите родители.