Не оставяйте астмата да контролира живота ви

С есента идват и рисковите месеци за обостряне на бронхиалната астма, но по-опасно за пациентите с такава диагноза е пренебрегването на техниката на прилагането на назначената от специалист терапия, предупреждава пулмологът д-р Лиляна Чунева.

- Доктор Чунева, в началото на есента кой е вашият първи и най-важен съвет към хората с диагноза "астма" ? Какви са вашите препоръки към астматиците, така че да се намали риска от тежки пристъпи през опасните за тях студени месеци?

- Вирусните инфекции обичайно зачестяват през есенните и зимните месеци, поради опасността от охлаждане на организма и стоенето продължително време в затворени помещения на повече хора. Винаги, когато запознавам пациентите си с бронхиална астма със заболяването, подчертавам кои са възможните рискови фактори за влошаването му и един от тях е вирусната инфекция. Съветвам ги да избягват близък контакт с болни хора, да не стоят продължително време в затворени, непроветрявани помещения, да имат адекватна физическа активност и да се хранят балансирано.  Не по-малко важен фактор обаче за поддържане на астмата в контрол е запознаването на пациента с естеството на заболяването, което, подчертавам, е хронично и изисква стриктно придържане към назначената терапия. Пациентът трябва да бъде мотивиран да прилага терапията си ежедневно, дори тогава, когато няма симптоми и се чувства добре. Да е запознат с техниката на прилагане на медикаментите, да разпознава симптомите на влошаване на заболяването и да избягва рисковите фактори, които могат да го влошат, а именно – неприлагане на инхалаторни кортикостероиди (страхът на пациентите от тях е необосновано голям), пропускането на дози, нелекуването на съпътстващи заболявания (ринит, синуит, гастроезофагиална рефлуксна болест, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, депресия, тревожност), прекомерната употреба на бързодействащ (спасителен) медикамент за астмата, тютюнопушене, излагане на алергени и замърсяване. 

- Как можем да разпознаем симптомите на бронхиалната астма и кога да потърсим специализирана помощ? Към какъв специалист трябва да се насочим?

- Насочваме се към диагнозата "бронхиална астма" при наличието на повече от един от следните симптоми - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите, като характерното за тях е, че варират във времето и по тежест. Тези симптоми, разбира се могат да се явят и при други белодробни и извънбелодробни заболявания и поради това, за категоричното поставяне на диагнозата е необходима консултация със специалист по белодробни болести, който въз основа на разговора с пациента и данните от прегледа му ще назначи допълнителни изследвания и при необходимост, ще препоръча консултация и с друг специалист. При появата на тези симптоми, колкото по-рано се осъществи консултацията с пулмолога, толкова по-добре. Молбата ми към пациентите е: не се самодиагностицирайте с помощта на интернет и съветите на немедицински лица, не прилагайте самоволно каквото и да било лечение!  При категорично доказана диагноза бронхиална астма от пулмолога, същият трябва подробно да запознае пациента с лечението,  както стана въпрос по-горе и да го обучи как да разпознава признаците на влошаване на заболяването и кога да се обръща за поредна или извънредна консултация към него.

- Какво показва вашият опит при пациентите с астма, по какъв повод обикновено те се консултират с вас?

- При мен се консултират следните групи пациенти за диагностично уточняване,  поради влошаване на вече доказана бронхиална астма или за наблюдение на заболяването. Прави впечатление, че в повечето случаи става въпрос за млади, активни хора, които подценяват симптомите си или се самолекуват и не винаги търсят навременна медицинска помощ.  От тук идва и необходимостта, ние, като специалисти, да отделим достатъчно време на пациента, за да обясним естеството на заболяването на достъпен език и да подчертаем необходимостта от стриктно придържане към терапията.

- Как могат пациентите да разберат, че астмата им не е добре контролирана? Както и обратното?

- Заболяването е под добър контрол, ако пациентът няма симптоми през деня,  не се буди нощем от симптоми на астмата, няма нужда от прилагането на бързодействащ (спасителен) медикамент или медикамент за бързо облекчаване на симптомите повече от два пъти седмично и няма ограничение във физическата си активност. Тук е важно да подчертаем употребата на бързодействащия (спасителен) медикамент - ползването му повече от 3 инхалации седмично се определя като прекомерна употреба според международните ръководства за лечение на астмата.  А тази прекомерна употреба поставя астматиците в риск от животозастрашаващи пристъпи. Ако пациентите с астма имат такава прекомерна употреба на бързодействащия (спасителен) медикамент е добре да потърсят своя лекуващ лекар своевременно и не трябва да пренебрегват този факт, защото това ги излага на риск от влошаване на заболяването.

- Какви са рисковите от самолечението при хората, които имат симптоми на астма или такава диагоза? Имат ли място симптоматичните средства и кога това може да е проблем?

- Целите на лечението при бронхиална астма са постигане на добър контрол на симптомите и качеството на живот, минимален риск от обостряне на заболяването и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма нужда от спешно лечение, да е минимална нуждата от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните ефекти от терапията. Важно е да се подчертае, че лечението на всеки пациент е индивидуализирано. Групите медикаменти, използвани за лечението на бронхиална астма са основно три - контролиращи, облекчаващи (симптоматични) и допълнителни.  Самолечението може както да затрудни процеса на поставяне на диагнозата, така и да доведе до следните последствия за пациента: грешна техника на прилагане на медикамента, животозастрашаващи пристъпи на астмата, настъпване на сериозни нежелани сранични ефекти от самоназначения медикамент или развитието на необратими промени в дихателните пътища. Симптоматичните (бързодействащи, спасителни) средства се използват за овладяване на остро настъпили симптоми на заболяването. Честата им употреба (повече от 3 пъти седмично) е признак на лош контрол на заболяването. Проблемът е, че те могат да създават фалшиво чувство за овладяване на заболяването, но всъщност възпалението в дихателните пътища продължава и това ги поставя в риск от тежки пристъпи на астмата. Ето защо лечението на пациента може да бъде преценено и назначено единствено от лекар специалист.

Венцислав Савов. Независим авторски материал, отразяващ личната гледна точка и опит на автора. Интервюто е направено с подкрепата на [[{"fid":"360706","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":24,"width":74,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]