Европейската фармация: Между митата на Тръмп и биотехнологичния бум в Китай

Някога предпочитано място за глобалните фармацевтични компании, Европа днес е притисната между агресивните търговски и ценови политики за лекарствата на американския президент Доналд Тръмп от една страна и експлозивния биотехнологичен бум в Китай от друга.

Фармацевтичната индустрия е крайъгълен камък за европейската икономика, но намаляващата конкурентоспособност на континента кара компаниите да търсят други места за инвестиции. И проблемът не е само икономически. Под въпрос са новите пускания на жизненоважни лекарства, тъй като цените и регулациите обезкуражават компаниите да ги въвеждат в Европа, пише CNBC.

“Несигурността в САЩ и заплахата от т.нар. „ценообразуване по най-облагодетелствана нация“ даде на фармацевтичните компании инструмент за натиск в преговорите с европейските правителства или регулатори“, коментира анализаторът на ING Дидерик Стадиг, визирайки политиката на Тръмп, при която цената на дадено лекарство в САЩ се определя спрямо най-ниската цена, платена в друга сравнима държава.

Междувременно Китай се утвърди като лидер в биотехнологиите и двигател на иновациите във фармацевтиката. Глобалните фармацевтични компании все по-често се обръщат към страната за иновации и като потенциален източник на следващия си „хитов“ медикамент.

От лидер към изоставащ

В продължение на десетилетия Европа беше безспорната “лаборатория на света”. През 1990 г. почти половината от глобалните изследвания и разработки са се извършвали в Европа, а около една трета - в САЩ, според анализ на ING. Днес делът на САЩ е нараснал до 55%, докато този на Европа е спаднал до 26%.

От години компаниите се оплакват от фрагментираните капиталови пазари в Европа, липсата на единен пазар по отношение на ценообразуването и клиничните изпитвания, както и неравномерните политики за възстановяване на разходите за изследвания.

Американските мита и политиката за най-облагодетелствана нация са внесли спешност в дебата по начин, който не сме виждали досега, смята Стадиг.

Вашингтон все повече разглежда биотехнологиите и веригите за доставки като въпрос на национална сигурност, подчертавайки значението производството и снабдяването с лекарства да останат на американска територия.
 
В същото време Китай се превръща в иновационен лидер, сключвайки значими сделки с глобални фармацевтични компании за достъп до ранните научни разработки в страната.

Преди десет години молекулите, разработени в Китай, са представлявали едва 4% от глобалния обем, а днес те са почти една трета, според ING.

Според доклад на PitchBook, продължаващото лицензиране, целевото финансиране и диференцираната наука предполагат, че предимството на китайската биофарма индустрия вероятно ще се запази въпреки нарастващото геополитическо напрежение.

Проучване на Университета Бокони установява, че САЩ последователно са по-успешни от ЕС в привличането и задържането на дейности по изследвания и разработки, докато Китай се очертава като най-големият нетен получател на чуждестранни инвестиции в научно-изследователски дейности.

Агресивните политики на САЩ

Миналата седмица САЩ наложиха нови мита върху лекарствата до 100%. Те обаче ще важат само за компании, които не са сключили споразумения за намаляване на цените, което ограничава въздействието им.

Въпреки това митата са още един стимул Европа най-накрая да подобри своята конкурентоспособност и добавят към нарастващия външен натиск, разкриващ структурните слабости на континента, казва Дидерик Стадиг.

САЩ остават най-важният пазар за фармацевтичните компании и освен това стимулират производителите да се местят там, тъй като високите цени на лекарствата на местния пазар правят производството изключително печелившо.

Изследване на RAND Corporation от 2024 г. показва, че цените на лекарствата в САЩ са почти три пъти по-високи, отколкото в 33 други богати държави.

Но политиката за най-облагодетелствана нация застрашава печалбите на компаниите в САЩ. Те трябва да решат дали да отложат пускането на лекарства в Европа, за да избегнат понижаването на цените в САЩ, или да въведат единна глобална цена, която може да е твърде висока за някои пазари.

„Всяка компания, с която съм работил, обмисля сериозно тези варианти“, коментира Грег Грейвс от McKinsey.

Още сега някои лекарства, пуснати в САЩ, не достигат до Европа заради по-ниските цени и това е проблем, който в близко бъдеще може да се задълбочи. В зависимост от типа на предлаганите лекарства, компаниите ще избират между големи обеми и висока стойност.

„При лекарства, при които стойността е водеща, ще видим отлагане на пусканията в Европа. Ако нищо не се промени, ще наблюдаваме постепенно пренасочване на инвестициите от Европа към САЩ“, прогнозира Стадиг.

Необходимост от промяна

Експертите и индустрията са единодушни - нужни са промени.

Европа има потенциал да бъде лидер в науките за живота, но ще продължи да изостава, ако не увеличи разходите за лекарства, не осигури по-бърз достъп за пациентите и не създаде по-добра среда за иновации.

Европа отделя около 1% от БВП за лекарства, спрямо 2% в САЩ и 1.8% в Китай.

Без фармацевтичната индустрия Европа би имала търговски дефицит от 88 млрд. евро вместо излишък от 130 млрд.

Докато САЩ предлагат концентрирани биотехнологични центрове като Бостън, Европа остава фрагментирана с 27 различни регулаторни режима.

Европейските биотехнологични компании получават между 5 и 10 пъти по-малко рисков капитал.

Великобритания вече показва признаци на проблеми - компании като AstraZeneca, Eli Lilly и Merck отложиха част от инвестициите си на Острова.

Правителството на Обединеното кралство реагира с увеличаване на разходите и намаляване на отстъпките.

“Но цената не е панацея - важна е и екосистемата“, подчертава Стадиг.

Признаци на живот

Въпреки мрачната картина има и позитивни сигнали. ЕС предлага нов Закон за биотехнологиите за ускоряване на процедурите и инвестициите. Испания се очертава като успешен център за клинични изследвания.

Също така бяха предложени мерки за подобряване на достъпа до лекарства след проблемите по време на COVID-19.

Намаляването на бюджета за научни институции в САЩ и по-строгите визови правила могат да дадат шанс на Европа.

„Аз съм оптимист за Европа“, казва Стадиг. По думите му, проблемът е осъзнат, но държавите членки все още не действат достатъчно бързо.

„Сами си пречим чрез вътрешните регулаторни бариери“, добавя експертът.