Нивото на образование определя продължителността на живота

Нивото на образование е сред най-големите фактори за продължителността на живота, съобщава ново проучване, цитирано от Neurosciencenews. 13% от хората със средно образование или по-ниско такова са починали преди 60-годишна възраст. Едва 5% от хората с висше образование умират преди 60-годишна възраст.

Продължителността на живота в Съединените щати намалява за първи път от десетилетия и служителите на общественото здравеопазване идентифицират потенциални причини, сред които са недостъпните здравни грижи, нарастваща зависимост от наркотици и покачващите се проценти на хора с психично разстройство, както и социално-икономическите фактори. Но разединяването на тези променливи и оценката на относителното им въздействие върху продължителността на живота е трудно.

Едно многоинституционално проучване, ръководено от Медицинското училище в Йейл и Университета в Алабама-Бирмингам, се опита да изчисли относителното въздействие на две променливи върху продължителността на живота - раса и образование - чрез комбиниране на данни за 5,114 души.

Животът и смъртта сред тази група хора, наети за проучване за дълголетие преди около 30 години, когато са били в началото на 20-те си години, а сега са в средата на 50-те, показва, че нивото на образование, а не расата, е най-добрият предсказател за това кой ще живее най-дълго. Лицата са били част от проучването за развитие на коронарен артериален риск при млади възрастни (CARDIA).

От 5 114 души, участвали в изследването, 395 са починали.

Процентът на смъртност сред индивидите от тази група ясно показва расови разлики, като приблизително 9% от чернокожите умират в ранна възраст в сравнение с 6% при белите. Има и разлики в причините за смъртта спрямо расата. Например, чернокожите са значително по-склонни да умрат от убийство, а белите мъже от СПИН. Най-честите причини за смърт във всички групи са сърдечно-съдовите заболявания и рак.

Има и забележими разлики в причините и възрастта, на която умираме спрямо образованието. Приблизително 13% от участниците със средно образование или по-ниско образование са починали в сравнение само с около 5% при завършилите университет.

Впечатляващо е да се отбележи, че когато изследователите са отчитали раса и образование едновременно, разликите, свързани с расата са избледнели: 13,5% от чернокожите и 13,2% от белите със средно образование или по-ниско са умрели по време на проучването. 5,9% от чернокожите и 4,3% от белите с висше образование са починали.

За да помогнат за отчитането на различията във възрастовата смъртност, изследователите са използвали мярка, наречена Години на потенциално изгубен живот (YPLL), изчислена като прогнозна продължителност на живота минус действителната възраст при настъпила смърт. Тази мярка отчита не само броя на смъртните случаи, но и колко навременни са били те. Например, някой, който умре на 25 години от убийство, натрупва повече YPLL, отколкото някой, който умира на 50-годишна възраст от сърдечно-съдови заболявания. Биха били необходими два смъртни случаи на 50-годишна възраст, за да са равни на YPLL от единична смърт на 25-годишна възраст.

Дори след отчитане на ефектите на други променливи като доходите, нивото на образование все още е най-добрият предиктор за YPLL. Всяка по-висока образователна степен води до 1.37 по-малко години загубена продължителност на живота.