Специфични модели от развитието на мозъка водят до алкохолизъм

Ново проучване, ръководено от изследователи от King's College London, установи, че подрастващите със специфични модели на развитие на мозъка съобщават за повишена честота на пиянство, съобщи Neurosciencenews.

Използвайки данни за образна диагностика на мозъка, събрани от 726 здрави юноши, изследователите анализираха промените в обема на сивото вещество и честотата на пиянство от 14-годишна до 19-годишна възраст. Резултатите показват, че тези, които са имали намален обем на сивото вещество (неврони) във фронталния и темпоралния дял през този петгодишен период, са склонни да се напиват по-често.

Пиянството се описва като поведение, което показва силна интоксикация като залитане при ходене, неспособност да говорят правилно, повръщане или загуба на памет за случилото се. Юношите бяха запитани колко често са се напивали през последните 12 месеца.

Продължава дебатът затова колко алкохол е необходим, за да настъпят структурни промени в мозъка и има ли път на структурно развитие в мозъка, който влияе на поведението по такъв начин, че да изложи подрастващите към по-голям риск от алкохолизъм. Това ново проучване поставя под въпрос предишни изследвания в тази област, които предполагат, че пиянството има негативно въздействие върху развиващия се мозък на здрави юноши. Неговите открития показват, че структурните различия в сивото вещество на здрави юноши могат да ги предразполагат към определени поведения, които водят до по-често пиянство. 

Връзката между промените в сивото вещество в мозъка и увеличените нива на пиянство при момичетата е особено силна. Изследователският екип също изследва ролята на импулсивността и установи, че само момчетата показват връзка между импулсивността и повишените нива на пиянство, предполагайки, че може да има независими пътища на развитие, водещи до пиянство при мъжете, което е различно от това при жените.

„Нашето изследване показа, че при група от здрави европейски юноши, мозъчните промени във фронталния и темпоралния дял, водещи до алкохолизъм, могат да се случат още преди началото на употребата на алкохол. Това означава, че твърденията, че тийнейджърското пиене ще навреди на мозъка ви, са прекалено опростени и не отразяват сложността на взаимодействията между развитието на мозъка и околната среда. При подрастващите, които не пият често, структурните промени в мозъка всъщност биха могли да бъдат предиктор на употребата на алкохол и са необходими още изследвания, за да се идентифицират възможни рискови фактори, които в крайна сметка биха могли да помогнат за характеризирането на тези индивиди“, коментира проф. Гюнтер Шуман от Института по психиатрия, психология и невронаука (IoPPN), към King's College London.