Центровете на прогреса (част 1)

Къде се случва прогресът? В много отношения историята на цивилизацията е историята на един град – този, който е допринесъл за създаването и дефинирането на съвременния свят. Тази поредица на Human Progress, която Мениджър Нюз публикува в съкратен вариант, прави преглед на онези градски центрове, които са били средища на основния напредък в културата, архитектурата, науката, икономиката, политиката, технологиите и т.н. Неин автор е Челси Фолет, редактор в Human Progress и политически анализатор в Центъра за глобална свобода и просперитет на Cato Institute.

Йерихон (земеделие)

Започваме с Йерихон, който много учени считат за най-стария град в света. Заселен е някъде около 9000 г. пр.н.е. от първите хора, които се отказали да ловуват и да събират семена и корени, опитомили са дивите животни, култивирали са растения и станали фермери.

Изобретяването на селското стопанство, често наричано Първата селскостопанска революция или Неолитна революция, е решаваща повратна точка в историята на човешкия вид, която драстично променя начина на живот на хората от ранния неолит, като им предоставя далеч по-голям просперитет, отколкото ловът и събирачеството.

Днес Йерихон е сравнително малък град в долината на река Йордан с население 20 000 души. Той е туристически център, посещаван от пилигрими и любители на историята, на които местните кафенета предлагат шаурма и фалафел.

Градът е разположен в естествен оазис в пустинята, поради което в еврейската Библия го наричат Градът на палмите. Той е място на неспиращи археологически разкопки.

Преди 11 000-12 000 години в неолитния Йерихон стават две решаващи събития в историята на цивилизацията: началото на уседналия начин на живот и на селското стопанство.

Представете си група ловци-събирачи — наричани „ натуфианци” от днешните археолози — които се разхождат из пустинята. Те са облечени в кожи от планински газели и носят бижута от костите им. Въоръжени с копия, съпроводени от опитомени кучета, носят провизии в кошници и животински кожи.

Мъжете спират в естествен оазис насред пустинята за почивка, говорят на отдавна мъртъв език и решават да построят лагер и да сложат край на номадския живот. Така поставят началото на историята на Йерихон.

Какво е предизвикало тази драстична промяна в стратегията за оцеляване на натуфийците? Може би са  забелязали, че ядливите растения поникват на места, където семената им са били разпръснати. Може би вдъхновени от това откритие са започнали съзнателно да заравят семената на растенията и така да насочат човечеството към нов курс.

Натуфианците често се наричат ​​първите земеделци. Въпреки че няма консенсус къде точно в Плодородния полумесец за първи път се е появило земеделието, Йерихон със сигурност е сред най-ранните общности, които го практикуват. Доказателства са откритите останки от култивирани смокини, ечемик, ръж и пшеница в неолитни обекти в Плодородния полумесец, част от който е днешният Йерихон.

Изследователите не са единни по въпроса доколко съзнателни са били усилията на първите фермери да култивират растенията. Дали пък това не е станало случайно и тези характеристики просто са се развили, докато натуфианците просто са засявали семената в култивирана почва, грижили са се за тях и са ги събирали, коментира Колин Осбърн от Университета в Шефилд.

Каквито и да са били мотивите им, първите обитатели на Йерихон стават фермери и успяват да произведат достатъчно храна, за да оставят стария си начин на живот на ловци и събирачи. Селективното отглеждане на растения е изключително бавен процес, отнел векове. Затова твърде вероятно е те да са продължили да допълват производството на селскостопанска храна с лов и събиране на диви семена, корени и плодове. Но с напредването на земеделието зърнените култури, които събират и съхраняват всяка година, увеличава тяхната продоволствена сигурност.

През вековете жителите на Йерихон стават все по-умели в земеделието, продължават да култивират нови растения и да развият напоителна система, която увеличава значително запасите, което им позволява и да търгуват. Но с това идва и нова опасност – номадски племена да нападнат града и да ограбят складовете. За да отблъснат нападателите, жителите на Йерихон строят най-старата известна защитна стена в света, датираща от около 8000 г. пр.н.е.

Днес Йерихон е известен заради ролята, която играе в библейските времена. Това е мястото, за което се смята, че древните израилтяни са завладели през 1400 г. пр.н.е., след бягството им от робство в Египет. По това време градът бил укрепен с мощни крепостни стени. Бог проговорил на Иисус и му казал през следващите шест дни да обикаля града по веднъж на ден заедно със седем свещеници, носейки Свещения Кивот. На седмия ден трябвало да обиколят града и да надуят силно церемониалните рогове. След като обиколили града седем пъти, свещениците надули роговете, а Исус заповядал на войската да нададе боен вик. Стените рухнали от силния звук и евреите нахлули в града. Така Йерихон бил превзет, опожарен и напълно унищожен.

Археологически останки в Йерихон, снимка: Shutterstock

Йерихон е символ на свободата на човечеството да търси храна в пустинята. Преходът към селско стопанство вероятно е бил труден процес, изискващ търпение. Той изцяло променя начина на живот на натуфианците, налага нова социална структура и създава хранителна сигурност, надхвърляща представите на нашите предци ловците-събирачи са могли да си представят.

Урук (писменост)

Урук е родното място на писмеността, възникнала през 3200 г. пр.н.е. Създавайки първата писмена система, жителите на града революционизират способността на човечеството да обменя информация. Преди изобретяването на писмеността хората общуват само устно. Комуникацията на огромни разстояния и през дълги периоди от време е ограничена от грешките на човешката памет.

Днешният Урук е тих и призрачен в пустинята на Южен Ирак. В археологическия обект, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, все още си личат градските стени и порти, улиците, разположението на къщи и храмови могили.

По друг начин е изглеждал градът в края на 4-то хилядолетие пр. н. е. - процъфтяващ център на изкуството и търговията, населен от около 10 000 жители, които се увеличават до 50 000 до началото на 3-то хилядолетие пр.н.е. През 3200 г. пр. н. е. Урук е бил най-големият град в Месопотамия и вероятно в целия свят.

С нарастването на населението обществото става по-сложно и шумерската цивилизация (първата истинска цивилизация в света, която процъфтява в Южна Месопотамия между 4500 г. пр. н. е. и 1500 г. пр. н. е.) достига своя творчески връх. Оцелелите плочи показват, че в хората са упражнявали над сто различни професии – имало е посланици, свещеници, каменоделци, градинари, тъкачи, ковачи, готвачи, бижутери, грънчари, счетоводители и писари, които в продължение на векове развиват пиктограмите и символите, за да представят не само различни концепции за описване на зърно, риба или овце, но и да представят изговорените от хората звуци. След като създават символи за различни звуци, става възможно изписването на имена или други думи фонетично. Така постепенно шумерите успели да усъвършенстват инвентарните списъци и да създадат по-сложни документи върху теракотени плочки. Най-ранните плочки, оцелели до днес, са списъци с инвентар,  за заплати, за разпределяни на дажбите за служителите в храма и търговски разписки. Писменото им наследство варира от дълги епични поеми и мъдра литература до родословия и списъци на царе.

Според писанията на древните шумери град Урук е построен от митичния цар Енмеркар  - син на шумерския бог на слънцето Уту . В запазен епос се твърди, че именно той е изобретил писмеността. Това става по време на напрегнати преговори с владетеля на Арата – град-държава, съперник на Урук, когато изтощеният пратеник предава само част от съобщенията на двамата царе. Ядосан Енмеркар взел глина и създал писмения език, на който продължил да пише съобщенията до съперника си.  Тази легенда показва, че шумерите са ценели писмения език толкова високо, та са смятали, че само един полубог може да създаде нещо толкова важно.

Хората от Урук са писали с тръстика и глина, защото и двата материала са широко разпространени – градът е разположен сред Месопотамските блата, рядък воден пейзаж насред иначе суха пустиня. Хората откриват, че когато отрязаната тръстика се притисне в мека мокра глина оставя клиновиден отпечатък, който се запазва, когато плочката изсъхне.

Днес Урук е известен като града на древния герой Гилгамеш от едноименния епос, съставен 2100 г. пр. н. е. , въпреки че най-пълната оцеляла версия е значително по-нова – от 12 век пр. н. е.

Учените смятат, че истински човек на име Гилгамеш вероятно е управлявал Урук някъде между 2800 и 2500 г. пр. н. е. и след смъртта си е описан като полубог и герой.

Клинописно писмо, снимка: Shutterstock

Тъй като е първият голям град в света и родното място на писмеността, Урук от бронзовата епоха заслужава да бъде признат за нашия втори център на прогреса . Писането даде на човечеството ново средство за творческо себеизразяване и способността за обмен на информация между поколенията и по целия свят.

(следва продължение)

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка