Математически модел показва как съхраняваме наративни спомени

Нова теория обяснява как мозъкът организира разкази в паметта.
Хората не само запомнят факти и дати, но и сложни разкази, които носят смисъл и емоции. Как точно се случва това — как съхраняваме и възпроизвеждаме наративна информация — отдавна е загадка за когнитивните учени.
Сега екип от изследователи от Института за напреднали изследвания, Университета Емори и Института Вайцман предлагат нов, изцяло математически модел, който използва структура, наречена „случайни дървета“, за да опише как хората кодират разкази в паметта си. Техните резултати са публикувани в престижното списание Physical Review Letters.
Разказите в ума ни имат дървовидна структура
Според водещия автор Миша Цодикс, екипът се е заел с дългогодишен въпрос: може ли сложността на човешката памет за истории да бъде описана с математическа теория? Според него – да.
Изследователите предполагат, че когато човек чува или чете разказ, в мозъка се изгражда вътрешна структура, наподобяваща дърво:
-
Коренът съдържа абстрактната същност на историята;
-
Клоните представят епизоди и подепизоди, които се разклоняват все повече;
-
Всеки възел може да представлява обобщение на предходни събития.
Тази хипотеза е базирана на експеримент, в който над 100 души са помолени да възпроизведат 11 устни разказа с различна дължина — от 20 до 200 изречения. Разказите са заимствани от известния лингвист У. Лабов, а отговорите са анализирани с помощта на големи езикови модели (LLM).
Какво показват резултатите?
-
Хората не просто възпроизвеждат разказите дословно, а често обобщават цели епизоди в едно изречение.
-
Структурата на всеки възпроизведен разказ наподобява дърво, при което близките до корена възли съдържат най-обобщена информация.
-
Всеки човек формира различно „дърво“, в зависимост от своята интерпретация на историята.
„Разказите са твърде сложни, за да се поддадат на единна теория – така се смяташе досега. Нашият модел показва, че има статистическа закономерност в това как се възприемат и запомнят,“ казва Цодикс.
Какво представлява моделът на случайните дървета?
Случайното дърво е математически обект, който се състои от възли и връзки, подредени йерархично, но с възможност за вариация в структурата. Това позволява да се моделират различни индивидуални възприятия на един и същ разказ.
Предимства на модела:
-
Може да бъде решаван аналитично – не просто симулиран;
-
Дава конкретни, проверими предсказания;
-
Подходящ е за анализ с машинно обучение и ИИ.
По-широки последици за когнитивната наука и изкуствения интелект
Разказите са не само част от културата ни – те са начинът, по който организираме знания, преживявания и социални взаимодействия. Новата теория предполага, че мозъкът използва универсална структура, за да представя смислени събития.
Това отваря врати за нови изследвания в:
-
Невронауката – чрез изследване на мозъка по време на възприемане и възпроизвеждане на истории;
-
Изкуствения интелект – чрез моделиране на ИИ, който разбира и резюмира разкази по „човешки“ начин;
-
Образованието – чрез оптимизиране на съдържание, което да бъде по-добре запомнено.
Какво следва?
Следващата стъпка според Цодикс и колегите му е да се тества моделът върху различни видове наративи – например художествени разкази, мемоари или новинарски статии. Изследователите също планират експерименти с функционален ЯМР (fMRI), за да се види дали подобни дървовидни структури могат да бъдат наблюдавани в реално време в мозъка.
„Следващото голямо предизвикателство е да намерим неврофизиологични доказателства, че мозъкът наистина изгражда такива структури,“ завършва Цодикс.
Защо това изследване е важно?
-
✅ Създава унифицирана теория за съхранението на значими спомени
-
✅ Свързва математика, когнитивна наука и ИИ
-
✅ Доказва, че разказите имат предвидима структура в човешката памет
-
✅ Отваря нови пътища за невронаучни и образователни приложения
DOI: 10.1103/g1cz-wk1l
Източник: Obekti.bg
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.