Убийствен съюзник

На фона на пандемията на коронавирус, честотата на грип е спаднала безпрецедентно. Изследователите се опитват да разберат дали това е игра на статистика или човечеството наистина има шанс да спечели войната срещу един от най-старите си врагове, грипът

Южната аномалия

Австралийски учени първи забелязаха този удивителен феномен. По техни данни сезонното пробуждане на грипа, започнало по график, е спряло и след това напълно е изчезнало на фона на пандемията на коронавируса. Ако през януари 2020 г. в страната са били регистрирани почти 7 хиляди лабораторно потвърдени случая на грип, то с настъпването на австралийската есен, броят на случаите не нараства, както обикновено, а намалява.Още през април австралийците говориха само за 229 случая на грип (срещу почти 19 хиляди година по-рано). В резултат на това сезонът се оказа най-лекият с едва една десета заболели от броя на тези, прекарали грип година по-рано като ри това пикът на заболеваемостта настъпи в периода, предшестващ пандемията на COVID-19. Австралийският случай не е уникален. Южноафрикански експерти заявиха, че в страната на практика няма сезонно огнище на грип. И новозеландските лекари с изненада заявиха, че по време на традиционния сезонен скрининг за грипни вируси не е регистриран нито един случай на заболяването, въпреки факта, че година по-рано 57% от тестовете са дали положителен резултат.

Изолацията - висша мярка за социална защита

С настъпването на грипния сезон в Северното полукълбо стана ясно, че развитието на събитията в Южното полукълбо не е аномалия, а тенденция. Според СЗО в Африка и Карибите е регистриран значителен спад в случаите. А BBC пък съобщава, че през седмицата от 7 до 13 септември уебсайтът FluMart, който регистрира заболяванията от грип по цял свят, отчита само 12 потвърдени случая на грип на планетата.

Подобна картина  се наблюдава и при някои други заболявания. Както отбелязва за BBC епидемиологът  Сара Коби от Чикагския университет, страните и териториите от Австралия до Хонконг и Нова Зеландия до Бразилия са регистрирали значителен спад в броя на случаите на HSRV - човешкият респираторен синцитиален вирус, който причинява респираторни инфекции, особено при деца. Лекарите признават, че т.нар. логистичните причини може да са оказали някакво влияние върху промяната в показателите. Някои пациенти са се лекували сами, без да търсят помощ от лекар. На някои места е била ограничена мащабната работа по диагностицирането на случаите на грип, за да не се губят време и ресурси, така необходима в борбата срещу COVID-19. Независимо от това, като основнипричини за рязкото и повсеместо намаляване на заболеваемостта от грип, учените посочват всички онези хигиенни и социални мерки, предприети по цял свят  света с надеждата да бъде спряно разпространението на коронавируса - носенето на маски, използване на дезинфектанти, редовно миене на ръцете, поддържане на социална дистанция и, разбира се, изолация и други видове ограничения.

Ананмнезата на грипа

Човечеството не винаги е боледувало от грип. Преди около 12 хиляди години (незначително кратък период от време по стандартите на историята), той е бил безвреден за хората. И не защото са имали имунитет, а защото просто не са се срещали с него. Ситуацията се променя, когато нашите предци са започнали да преминават от лов към опитомяване и отглеждане на животни, по-специално на птици и говеда. Заедно с млякото, месото и яйцата човекът е получил най-упорития патоген на планетата - грипния вирус. Първите заселници, които започват да се занимават със земеделие и скотовъдство живеят в Близкия изток. След това този поминък се е разпространил по целия Стар свят. А с него - и грипният вирус. По-късно европейците откриват  Америка, започват да се заселват там и пренасят "кутията на Пандора" с всякакви болести - шарка, морбили, бубонна чума, малария, проказа, варицела, паротит, тиф, холера, дифтерия и, разбира се, грип.

На даден етап се появява и ваксина срещу грип, която облекчи борбата с него, но не унищожи напълно вируса. През 2014 г. учените успяха да възпроизведат - в умален модел - събитията от далечни времена, когато човечеството се сблъсква с грипния вирус за първи път. Европейците се срещнат с племето сапенвава в Латинска Америка, изолирано от цивилизацията и застинало на приблизително същото ниво на развитие, на което е било цялото човечество преди 12 хиляди години. В рамките на дни след първия контакт с цивилизацията, много от племето се разболяват от необичайно тежки симптоми на респираторна инфекция, най-вероятно грип. Това се е случвало и преди, при първите контакти на хора от развитата цивилизация с племената на Амазонка. Тогава болестта буквално е покосявала хора, които нямат никакъв имунитет срещу болестта, която за по-голямата част от чоечеството е почти баналност. В случая с племето сапенвава всички болни са изолирани и лекувани с обичайната противогрипна терапия. След известно време пациентите се възстановили и се върнали при племето. Епидемията свършила!

Безполезни предпазни мерки?

Сега учените са изправени пред въпроса: дали самият факт на съществуването на такива безгрипни зони, макар и в най-забравените кътчета на планетата, може да даде основание да се надяваме, че някой ден цялата Земя ще стане такава зона? Южната аномалия на грипа, която се оказа тенденция, изглежда дава надежда, че по принцип е възможно да се отървем от грипа. Вярно е, че използването на изолационни мерки само по себе си е практически невъзможно. Карантината трябва да бъде не само глобална, но и повсеместна. Освен това е невъзможно напълно да се унищожат грипните вируси (има, както знаете, четири от тях) дори чрез глобална карантина. „Големият проблем с грипа е, че той е летлив“, цитира BBC Питър Палес, микробиолог и експерт по РНК вируси в Медицинското училище Айкън към болницата Маунт Сайнай  в Ню Йорк. „Вирусът непрекъснато еволюира, така че нашата имунна система просто не може да го разпознае  дълго след изчистването на инфекцията. Следователно можем да се заразяваме отново и отново. Според някои оценки всяка година около 10% от световното население се разболява от грип. "

Така че отговорът се крие не само в глобалната карантина, но и в универсална ваксина, която да създаде траен имунитет. Вече има няколко разработки в тази област. Сред тях, например е  ваксина, която позволява да се развие имунитет срещу птичи грип, въпреки че е създадена на базата на щама на свинския грип. Сега тази ваксина преминава първия кръг от тестове върху хора. Означава ли това, че победата е близо? Не. В света има четири вида грип - A, B, C и D. С последните два хората на практика не водят битка. Тип D се среща предимно при говедата и не се предава на хората. Тип С причинява леки респираторни инфекции, „които не засягат общественото здраве“. Що се отнася до първите два вида, универсалната ваксина, която се разработва в момента, въздейства само на грипните вируси тип В. За най-опасния, тип А все още няма универсална ваксина.