На 10 септември в петък започва Балкански Ендоваскуларен Конгрес, организиран за шести пореден път от Българското дружество по ендоваскуларна терапия със съпредседатели проф. Иво Петров, проф. Васил Червенков и доц. Васил Велчев. 

Престижното научно събитие ще се проведе от 10 до 12 септември 2021 г. в хотел Хилтън, София,  в хибридна форма - комбинация от присъствено и онлайн участие  при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването на РБ България.

Балкански Ендоваскуларен Конгрес е една от най-големите и значими образователни медицински конференции в региона с изключителен международен отзвук и важност. През последните 10 години BEC е платформа на авангардно образователно съдържание за балканските страни, демонстрирайки най-новите постижения в съвременните ендоваскуларни интервенции и методики в областта на сърдечно-съдовата медицина.

Пoредното издание на конгреса ще събере на едно място изтъкнати експерти от 5 континента от над 15 страни - включително България, Сърбия, Македония, Румъния, Словения, Турция, Гърция, Молдова и други.

Участници и гости на академията ще бъдат широк спектър от специалисти, които се занимават със съдова и невроваскуларна патология - интервенционални кардиолози, ангиолози, интервенционни рентгенолози, невролози, неврохирурзи, специалисти по съдова медицина, сърдечни и съдови хирурзи, медицински сестри, лаборанти и други медицински специалисти с специален интерес в областта на интервенционалната и съдовата медицина.

Сред изтъкнатите международни имена, които ще изнесат лекции на форума, ще бъдат специалисти в областта на създаването и организирането на центрове за лечение на исхемичен мозъчен инсулт от Англия, Германия и Америка.

[[{"fid":"380025","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

В България едва сега започва организация по създаването на такива центрове, а ендоваскуларното лечение дотолкова е най-ефикасният метод за лечение на мозъчен инсулт в острата му фаза, че необходимостта от брой лекувани пациенти е едва 2,6 пациента, за да бъде спасен един човешки живот. А всеки 6 минути закъснение за неговото приложение намаляват с 1% шанса за добър резултат при всеки конкретен пациент. Колаборацията между специалистите е ключова за успеха на ендоваскуларното лечение при мозъчен инсулт.

В исторически аспект това е лечението с най-гигантски не само пациентски, но и здравеопазен ефект в историята на медицината. Създаването на такива центрове у нас ще е огромен скок напред. Мозъчният инсулт е най-големият инвалидизатор на нашето съвремие и ако може да бъде лекуван навреме – хората, които преминават през него, ще могат да продължат да бъдат полезни на обществото. Освен това недобре лекуваните и нелекуваните пациенти генерират много повече разходи за здравеопазната система.

Заболяването е водеща причина за смъртност и у нас. На година в България се регистрират над 35 000 случая на мозъчни инсулти, или около 100 на ден. От тях 7000 завършват с летален изход.

Друг голям акцент по време на конгреса ще бъде модерното лечение на сложна аортна патология  - аневризми и дисекации, както и ендоваскуларно лечение на хронична обструктивна белодробна хипертония.

В рамките на конгреса ще се проведат панелни дискусии с над 20 чуждестранни лектори, практически семинари с тренажори за обучения и постерна сесия с награди. Планирани са над 9 клинични случая, които ще се излъчват с жива връзка от 2 университетски столични болници с едноваскуларно лечение на широка палитра от съдова патология.

Ендовскуларната терапия и пандемията

“Ендоваскуларната медицина има наистина съществени отговорности в ситуацията на пандемична обстановка и предизвикателствата пред нея се умножават. За съжаление тази инфекция отключва важни и неблагоприятни сърдечно-съдови рискови фактори. Вече е категорично доказано, че т.нар цитокинова буря за съжаление много често след безконтролно възпаление води след себе си и до безконтролното тромбообразуване. За съжаление няма съдова територия, която да е пощадена. С моя екип през последните месеци се натъкнахме на драматични клинични случаи с тромбообразуване след ковид. Включително и относносително късно след 40-тия ден - в областта на интракраниалната циркулация, на каротидно ниво, на ниво предсърдие на сърцето и камери, периферна циркулация. Да не говорим за белодробната емболия, която значително зачести и всъщност немалка част от ковид позитивните пациенти протичат като част от клиничната картина с белези на БТЕ, която може да бъде както автохтонна - да не е емболия, а тромбоза; така може да бъде от периферната циркулация - дълбока венозна тромбоза, клексосите в малкия таз.”, коментира ролята на ендоваскуларната терапия проф. Иво Петров.