Вечните химикали могат да увредят бъбречната функция

Вечните химикали падат с дъжда, срещат се във водата, която пием, и плуват в кръвта ни, а сега първоначалните изследвания показват, че тези потенциално вредни замърсители „запушват“ важна дренажна система в телата ни.

Новото проучване показва, че вечните химикали влияят върху здравето на бъбреците, като промените в чревния микробиом обясняват поне част от ефектите.

Бъбреците филтрират излишната вода и токсините от кръвния поток, а сега вечните химикали заобикалят тези две „канализации“ по тревожен начин. Макар че понастоящем доказателствата са ограничени, има вероятност замърсителите, които се събират в бъбреците, да са причина за хронични заболявания, както и за рак.

При гризачи, когато някои вечни химикали се натрупват в бъбреците, високите концентрации водят до увреждане чрез оксидативен стрес.

Новото изследване върху хора е първото дългосрочно проучване, което изследва как вечните химикали могат да повлияят на бъбречната функция в мултиетническа кохорта от млади възрастни с висок риск от метаболитни заболявания.

Проверката на концепцията (proof of concept) проследява 78 участници на възраст от 17 до 22 години, които са предимно от испански произход. При тези, които са били по-силно изложени на седем различни вечни химикали - показани чрез кръвни проби, събрани в началото на проучването - четири години по-късно се наблюдават признаци на относително по-лоша бъбречна функция.

За всяко стандартно отклонение в общото им излагане на химикали се наблюдава спад от 2,4 % в серумния креатинин- кръвен маркер, който показва колко добре бъбреците филтрират отпадъците и излишната вода.

Това е малка, но все пак тревожна констатация, тъй като младата възраст е „критичен прозорец за развитието на бъбречната функция“, пишат авторите на проучването, ръководено от учени от Университета на Южна Калифорния, Лос Анджелис.

Пер- и полифлуороалкилните вещества (PFAS) са известни като вечни химикали, тъй като са устойчиви на разграждане и се задържат в околната среда и в нас страшно дълго време. Синтетичните химикали се използват в съдове с незалепващо покритие, за обработка на тъкани, козметика и опаковки за храни и могат да се абсорбират през кожата, да се вдишват или поглъщат.

Днес е почти невъзможно да бъдат избегнати и макар че само два химикала (PFOA и PFOS) са категорично свързани с рака, сърдечносъдовите заболявания, проблемите с плодовитостта и вродените дефекти, днес на пазара има повече от 12 000 варианта, чийто ефекти върху здравето ни са до голяма степен неизвестни.

В началото на 2000 г. PFOA и PFOS бяха постепенно спрени от производство в САЩ, след като бяха свързани с токсични ефекти в няколко ключови органа при ниски концентрации.

Повече от две десетилетия по-късно и PFOA, и PFOS все още циркулират в кръвта на млади хора. Настоящото проучване е малко и разчита на несъвършени измервания на бъбречната функция, но е доказателство за това как учените могат да измерват увреждането на органите от вечните химикали в бъдеще.

Кръвните проби, взети в началото и в края на проучването, както и пробите от изпражненията, предоставени от 45 участници, показват, че поне някои вечни химикали влияят върху здравето на бъбреците чрез чревния микробиом.

В четиригодишното проучване промените само в една група чревни бактерии и нейните метаболити в кръвта обясняват 33 % от намалената бъбречна функция, свързана с вечните химикали. Друга група чревни бактерии обяснява 50 % от промените.

„Видяхме, че излагането на PFAS потенциално променя състава на микробиома, което е свързано с по-ниски нива на полезни бактерии и по-ниски противовъзпалителни метаболити“, обяснява ученият по обществено здраве Хейли Хампсън от USC.

„Това насочва към възпалението и оксидативния стрес като потенциален механизъм, така че това е област, върху която могат да се съсредоточат бъдещите изследвания.“

Необходими са допълнителни проучвания, за да се разбере как някои вечни химикали влияят на бъбреците, но изследователите казват, че техните открития предоставят доказателства, че увреждането може да се дължи отчасти на промени в чревния микробиом.

Изследването е публикувано в Science of the Total Environment.

Източник: Obekti.bg