Средната заплата на час в България - 2,40 евро. Средноевропейската - 13,20 евро

Задълбочава се поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. В девет от 28-те области на страната размерът на средната работна заплата представлява под 75% от тази за страната. Това сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за четвъртото тримесечие на 2020 г. С най-голяма концентрация на нископлатени работници са Видин /945 лв./, Благоевград /922 лв./, Силистра /953 лв./, Кюстендил /988 лв./, Смолян /992 лв./. 

Драстично намаление на средната работна заплата (СРЗ ) има в икономическите сектори, които са пряко засегнати от пандемията, съобщи експертът от ИССИ Виолета Иванова. В сектора "Събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води" намалението на СРЗ е с 16 на сто, а намалението на наетите лица е с 10.6 на сто. Във въздушния транспорт намалението на СРЗ е с 28 на сто, а намалението на наетите лица е с 19 на сто. В сектора "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" намалението на СРЗ с 29,4 на сто, а намалението на наетите лица е с 40.3 на сто. В сектора "Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих" намалението на СРЗ е с 10.4 на сто, а намалението на наетите лица е с 2.2 на сто. Вече има значителна разлика между най-ниската и най-висока заплата, която достигна около шест пъти, коментира Иванова. 

Тя съобщи, че се увеличават работните заплати в секторите, които пряко са свързани с преодоляването на пандемията от коронавируса. Тези сектори са приоритетно финансирани за преодоляването на пандемията и сред тях са държавното управление, образованието, здравеопазването, медико-социалните грижи и социалните дейности. 

Данните показват, че средната заплата на час в България е 2,40 евро, а средноевропейската е 13,20 евро. Разликата е пет пъти спрямо ЕС-27.

От КНСБ настояват да се предприемат мерки за нарастване на доходите на най-нископлатените работници и минималната работна заплата за страната да бъде 50% от средната. 

2542 лева са необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца, или по 635,53 лв. на човек, сочат още данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за четвъртото тримесечие на 2020 г. 

За осигуряване на средствата, необходими за издръжката на живота, трябва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство да бъде не по-нисък от 1271 лв. 

"Това всъщност показва около 25 лева растеж на общата издръжка на живота от началото на годината, но общо говоря за 4-членно домакинство. Ръстът е от около 1% на годишна база, което е един от най-ниските ръстове. Забавено потребление, но и като цяло задържане на цените заради спада на горивата, природния газ на петролните пазари и оттам на вътрешните цени на горивата в България", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.  

Около 65 на сто от домакинствата живеят с общ доход на един човек под необходимите средства за издръжка на живот. Всяко шесто домакинство от десет не може да покрива разходите си за издръжка на живота, показват още данните. 

"Увеличението на общата стойност за издръжката се дължи основно на нарастването на цените на хранителните стоки. Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане", обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.