Белгийска фирма осъди Върховния административен съд

Белгийска фирма осъди Върховният административен съд за 939 107 лв. Делото за обезщетение е заведено, тъй като чуждестранната компания твърди, че в разрез с правото на Европейския съюз ВАС е отказал да ѝ признае право на данъчен кредит. Решението в полза на белгийската фирма е на Софийския апелативен съд и все още не е окончателно. Последната дума за това дали ВАС е нарушил правото на ЕС ще бъде на Върховния касационен съд.

Казусът, заради който белгийската фирма „Бос Рентал” съди ВАС, започва през 2014 г. Тогава с ревизионен акт Националната агенция за приходите (НАП) ѝ отказва да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислa ДДС. „Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град (АССГ), който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. И изтъква, че това, че скелето е използвано за последваща облагаема доставка и че е използван белгийският данъчен номер на дружеството при издаване на фактурите по нея не е злоупотреба с право.

Решението на ВАС

НАП обжалва пред Върховния административен съд и именно решението, което той постановява, сега е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма.

ВАС приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен.

Освен това ВАС приема, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”. Според върховните съдии изборът на ищеца да фактурира наемите на “Хермер” под белгийската си ДДС регистрация представлява злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. ВАС заявява, че, като неустановено в България дружество, „Бос Рентал“ може да претендира възстановяване на данъчен кредит. Затова той отменя решението на АССГ, отхвърля жалбата на белгийската фирма и отрича правото ѝ да си възстанови данъчен кредит за 698 067,20 лв.

„Бос Рентал“ твърди, че ВАС е погазил правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург. Затова завежда дело за вреди срещу Върховния съд и настоява той да я обезщети със сумата на непризнатия данъчен кредит – 698 000 лв. и с лихвите по нея за четири години, които са 238 484,81 лв.

Софийският градски съд отхвърля претенциите на дружеството, но то обжалва и казусът стига до Софийския апелативен съд. Там е разгледан от съдиите Диана Коледжикова (председател на състава и докладчик), Камелия Първанова и Димитър Мирчев. В решението си те първо подчертават, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата.

Според апелативните съдии в решението на ВАС погрешно е прието, че издаването на фактури (за наемите) на лица извън територията на страната, и поради това – без да е начислен ДДС, не представлява извършване на последваща облагаема доставка.

Софийският апелативен съд е особено критичен в решението си към твърдението на ВАС, че използването на белгийския данъчен номер при фактурирането на наемите на германското дружество е злоупотреба с право и е довело до това да не бъде платено ДДС нито в България, нито в Белгия.

След като установили, че решението на ВАС е нарушило сериозно правото на ЕС, апелативните съдии посочват, че белгийската фирма е претърпяла вреди от това, тъй като е платила 689 000 лв. данъци, като към тях трябва да се добавят и 238 000 лв. лихви и трябва да бъде обезщетена за тях.