КНСБ отчете драстично поскъпване на стоките от първа необходимост

Цената на слънчогледовото олио се покачва с 43% за една година. Сериозно поскъпват и други стоки от първа необходимост. Това показва експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, направено в периода 26 август - 1 септември.

Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика в началото на есенния сезон в условия на извънредна епидемична обстановка и представя данни за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост. Изследването включва 27 областни центрове, но не е представително, а получените данни са осреднени на национално ниво. 

От КНСБ посочват, че средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв.. при 2,70 лв. през септември 2020 г., което показва поскъпване за едногодишен период е с 43%. В област Кюстендил средните цени на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страната, при това е област с размер на средната работна заплата по-ниска от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. Най-висока стойност на средната цена е регистрирана в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв. 

Регистрира се увеличение на цените при хлебните изделия, отчитат от КНСБ. Хляб "Добруджа" нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб "Добруджа" достига 1,72 лв. при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари.

Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигне около 1,80 - 2 лв., посочват от КНСБ. 

Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за едногодишен период,. Драстично нарастване се наблюдава при краставиците с 35.8%, домати – 17.7%, пипер червен – 23.7%, зеле – с 18.0%, моркови – с 17.1%, картофи – с 6.2%, зрял фасул – 7.4%.  

Средната цена на доматите е 2,65 лв, при 2,25 лв. преди година. Във Варна средната цена на домати достига 4,03 лв, в Бургас – 3,40 лв, а в Кюстендил е 2,70 лв. 

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение със септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив -4,10 лв. 

При останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пиле със 7.5%, сухи колбаси с 4.0%.  

Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв. 

Темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище, показва още изследването на КНСБ. Тревожен е фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост. 

Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население, показват данните. Факт е че, средните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.). При това под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска средна работна заплата като "Производство на облекло" ръст с 6.6%, "Добив на неметални материали и суровини" с 2,6%, "Производство на напитки" с 6.8%. Спад на средната работна заплата се отчита при "Производство на химични продукти" с -3.4%, "Рекламна дейност и проучване на пазари" със 7.7%.

Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен за да се запази покупателната способност на около 502 хил. (23.4%) наети лица на минимална работна заплата. 

Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода, показват данните в изследването. От КНСБ прогнозират, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка.

Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще достигне ръст с около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв. 

Всички тези данни са достатъчен аргумент за отстояване позицията на КНСБ за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства.