Все още ли е изгоден шопинг туризмът в Турция?

През последните години т. нар. „шопинг туризъм" в Турция се превърна в любимо занимание за българите. Много хора се стичаха в южната ни съседка за уикендите, натоварвайки багажниците с перилни препарати, дрехи, мебели и дори строителни материали. След резкия спад на турската лира през 2021–2022 г. почти всички стоки се оказаха по-евтини от другата страна на границата. 

Днес обаче картината е по-сложна - някои стоки остават значително по-изгодни в турските магазини, но други вече не са. Масовото пазаруване в Турция през 2021–2023 беше естествен резултат от силната девалвация на турската лира и от локалните промоции. Пограничните райони, най-вече в град Одрин и близките до него пазари, се превърнаха в еднодневни „шопинг дестинации“ за българите.  

С времето обаче част от тази динамика утихна, от една страна заради стабилизирането на валутния курс на лирата, а от друга заради балансирането на цените и на политиките на търговците в Турция. Заради поскъпването на много от стоките в Одрин, например, част от клиентите се пренасочват към други населени места, като Текирдаг, Бабаески и Чорли, където все още могат да се намерят по-добри оферти.

Кои стоки все още са изгодни и кои - не?

Сравнението на някои от най-популярните марки перилни препарати, например, показва колко силно влияят валутния курс и локалните промоции. В онлайн платформите в Турция една голяма опаковка от 7 kg на някои от най-популярните марки се продава за около 480 турски лири, което прави около 10 евро при настоящия валутен курс. В българските каталози съпоставимите опаковки се появяват в промоция за 27 - 30 лв., или 13,8 €. Това прави еднократното пазаруване в Турция с около 30% по-евтино в евро.

Същата тенденция важи и за препаратите за миене на съдове - бутилка от 650 ml, например, струва 99,95 TRY (2,1 €) в една от най-големите турски вериги, докато в българските магазини същата бутилка често е около 5,39 лв. (2,8 €), тоест разликата е около 25%.

Причината е ясна - в категориите с бързооборотни, локално разпространени марки, турските вериги често имат промоции или пакетни предложения, а девалвацията на валутата прави номиналните цени в евро по-изгодни.

При дрехите данните за цените не са еднозначни и стереотипът, че „в Турция всички дрехи са евтини“ не винаги отговаря на истината. В някои случаи предложенията на някои от известните глобални марки за облекла в южната ни съседка, като H&M, Zara, LC Waikiki и др., са с по-високи цени от тези в магазините им в България.

Същото важи и за мебелите - цените в турските магазини на IKEA, например, са по-високи от тези в България в евро еквивалент.

Обяснението е комплексно и е свързано с местните данъчни ставки, транспортните и митническите процедури за международните вериги, логистичните разходи и локалното ценово позициониране. Тези фактори често правят Турция по-малко привлекателна за покупки на мебели и големи домакински уреди.  

Строителните материали са особено чувствителни към локалните разходи и обеми. На пръв поглед някои марки боя в Турция, например, излизат значително по-евтино от аналозите си в България, но това не важи за всички категории продукти. При някои специализирани вносни материали или при обемните пратки местните цени и условия за транспорт (както и гаранциионните условия) могат да направят вноса от Турция в България икономически неизгоден.  

Кога си струва да отидете на пазар в Турция?

Простото правило, което следва от горните примери, е следното - ако пътувате и купувате леки, бързооборотни и пакетирани стоки (прахове за пране, препарати за съдове, козметика, базови текстилни артикули и т.н.), има реална вероятност да спестите, често между 25% и над 40% на отделен артикул, а при дрехите и при пакетни предложения дори повече. Тези изчисления обаче трябва да включват и останалите съпъстващи разходи - гориво, пътни такси, време и евентуален превоз до адрес.  С включването им спестените средства стават доста по-малко.

За мебелите, големите електроуреди и тежките строителни материали много често излиза по-изгодно да търсите в България, тъй като цените в Турция могат да се окажат същите и дори по-високи (какъвто е примерът с IKEA), а транспортът и гаранционните въпроси правят покупката рискова и скъпа. 

При боята, плочките за баня, подовите настилки и някои консумативи има изключения, тъй като местното турско производство може да е доста по-евтино, но към базовата цена трябва да се прибавят транспорта и доставката. 

Преди да предприемете еднодневно пътуване за шопинг в Турция, е хубаво да проверите точната цена на артикулите, които ви интересуват, в сайтовете на турските вериги и да ги превърнете в евро по текущия референтен курс. Към тях се добавят ориентировъчните разходи за гориво и пътните такси, а при по-големи количества е добре да се информирате и за митническите лимити за личен внос, тъй като над определени обеми може да възникнат задължения. 

За мебелите и електроуредите е важно да се вземат предвид гаранционните и сервизните условия — ниската цена на етикета в магазина често се обезсмисля, когато се добавят разходите за логистика и сервиз.