Джинджифил, чесън и лимон поскъпнали най-много в кризата

Джинджифил, чесън и лимон са поскъпнали най-много в кризата. Това показва проучване за изменението на цените на основни хранителни и нехранителни стоки, направено от КНСБ.

То обхваща изменението на цените на 26 хранителни стоки от първа необходимост и 5 нехранителни стоки, препоръчителни за опазване на здравето и живота.

Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика в периода преди и в началото на епидемичната криза.

Изследването не е представително. Подборът на наблюдаваните търговски обекти на областо ниво е на случаен принцип. Регистрира се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за фиксирания период на наблюдение.

Въз основа на получената и обобщена информация могат да се направят следните коментари:

По-силно изразено нарастване се наблюдава при зеленчуците, като за наблюдавания период при някои се очертава значително увеличение:

Картофи - ръст  с 26.1%
Чесън - с 45.4%
Зеле – с 15.3%;
Моркови – с 14.3%
Лук – 13.9%
Джиндифил - със 100.8%. Увеличението на цената е повече от 2 пъти, след като през първия ден на март средната цена е около 7.5 лв. и достига 15 лв към настоящия момент. Цената на едро по тържищата и борсите също се задържа на високи нива (около 14-17 лв.) и това е причината малките търговски обекти да свиват количеството на изкупуване. Джижифилът става една от дефицитните стоки или бързо оборотни.)

От 26 областни градове в 12 от тях, средната цена на джиндифила е нараствала над 2 пъти: Габрово и Благоевград +240%, София+245%, Шумен +221%.

Наблюдава се леко намаление при цените на доматите и краставиците с около 3.9% и 6.8%. Тези стоки не са характерни за сезона и нямат силно потребление. През този период слабият спад на цените е в параметрите си, но техните абсолютни стойности се задържат на високи нива. 

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за укрепване на имунната система по време на епидемична криза – лимона се оказва все по-трудно достижим за нискодоходните домакинства. Средното нарастване е с 43.6% през наблюдавания период. В някои области се очертава драстично по-високо увеличението, като в Търговище, Добрич цената достига до 5- 5.50 лв., при 2,50 -3 лв в началото на м. март. 

При останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. Очертава се нарастване на цените на свинското месо с 5.2%, като този процес се очаква да продължи и следващите месеци, след като основният внос на свинско месо е от Испания, а българските производители задоволяват едва 40% от потреблението. Забележимо е нарастването на цените на слънчогледовото олио с 4.2%. 

Възходящ тренд се отчита и при наблюдаваните нехранителни стоки, които в този момент са с повишено потребление, с оглед спазване на противоепидемичните правила. Цената на Антибактериалния гел нараства над 2 пъти, при това достига средна цена от 44 лв. при 18 лв. от началото на кризата. Цената на белината достига ръст от  8%, мокри кърпи с 11.1%.

През изминалата година средногодишната инфлация на групата на хранителните стоки достигна 5.1% и значително надхвърля средните нива за страната от 3.1 %. Зеленчуците нарастват през 2019 г. с 12.5%, месо и месни продукти с 6.1%, при това този тренд продължава и през първите месеци на 2020 г.

В мотивите към законопроекта за актуализация на бюджета за 2020 г., правителството очаква външните и вътрешните фактори на инфлация да бъдат силно ограничени. За 2020 г. се очаква общото равнище на потребителските цени да остане почти без промяна, т.е. инфлацията да бъде близо до нула процента. Общите нива вероятно ще бъдат постигнати, след като се отчете спада на цените на горивата и на природния газ, но е голяма вероятността някои стоки от първа необходимост да продължават да нарастват, особено на пресни зеленчуци, които се внасят от големи страни-износители и в момента изпитват силен недостиг на сезонни работници.  Дали ще бъде ограничен пазара на международните борси за зеленчуци и плодове, зависи от продължителността на кризата. Съществен фактор за задържането на инфлацията ще бъде намалената платежоспособност на българското население и стагнацията на икономиката.

Текста на проучването и таблицата към него можете да видите тук