Едва 5% от българите взаимодействат дигитално с институциите

Едва около 5 на сто от пълнолетните българи, или около 250 хиляди души, предпочитат да взаимодействат по електронен път с администрацията.

Мнозинството от тях са на възраст между 25 и 36 години, с висше образование и с по-благоприятна житейска перспектива. Над 80 на сто от пълнолетните българи все още предпочитат контакт „на гише“ с различните администрации. Това сочат данните от национално-представително проучване, осъществено от „Галъп интернешънъл“ по поръчка на Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ). Данните бяха представени от зам.-председателя на ДАЕУ Александър Йоловски и изпълнителния директор на „Галъп“ Първан Симеонов.

Проучването на обществените нагласи обхваща приоритетни за е-управлението теми, сред които са очакваните от гражданите резултати от електронното управление в България, използването на електронни административни услуги, предпочитаните средства за електронна идентификация от потребителите на административни услуги, както и ключови приоритети и задачи на Държавната агенция „Електронно управление“ през 2018 г.

Около 14 на сто (около 750 хиляди) от гражданите са ползвали електронни административни услуги с различна честота през изминалата година, като мнозинството от тях оценяват позитивно качеството на този тип услуги. Същевременно близо 70% от запитаните заявяват, че не използват или не възнамеряват да използват различни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, квалифициран електронен подпис или други) за целите на административното обслужване и за лични нужди. Около една трета от българите припознават необходимостта от идентификация по електронен път. Под 4 на сто от тях обаче използват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен подпис. Близо 15% от запитаните предпочитат да използват едно универсално средство за електронна идентификация.

През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички равнища, сочат още данните от проучването. Активните около 22 на сто от българите се обръщат към администрациите по-скоро по принуда и търсят информация и услуги, свързани с различни задължения към администрациите, включително към НАП, местни данъци и такси, здравни и пенсионни осигуровки, обезщетения за майчинство. Под 3% е общият дял на активните българи, които търсят информация, свързана със защита на техни права, култура, туризъм и отдих.

Основните цели на електронното управление са осъзнати от обществото и то е склонно да даде кредит на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното управление. Същевременно очакванията остават умерени, констатира проучването.

Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за гражданите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на сто от запитаните са оптимисти, че ще отпадне необходимостта от документи на хартиен носител, 75 на сто считат, че административното обслужване по-скоро ще се подобри. Около 60 на сто са оптимисти, че целта за намаляване на административната тежест за бизнеса ще бъде реализирана, а близо 50 на сто са убедени в пълното въвеждане на т.нар. „служебно начало“ от институциите. Същевременно е налице скептицизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в резултат от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено по отношение на вероятността от въвеждане на електронно дистанционно гласуване (по интернет) – по около 48% от запитаните.

Едва 2 на сто от гражданите смятат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното управление в България, докато близо една трета от българите (29 на сто)смятат, че наличието на воля и желание от страна на държавата и политиците е ключовото условие за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценят кое е важно, за да се случи работещо електронно управление в България. Личната воля, а не наличието или липсата на ресурси и конюнктурната среда, гражданите отчитат като водещ фактор по отношение на цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните определят като водещи фактори цифровите умения на гражданите и на бизнеса и правната рамка. 

Злоупотребата с лични данни (над 44 на сто) е водещият риск за гражданите при използването на преимуществата на електронното управление, сочат още данните от изследването на „Галъп“. Близо 25 на сто се опасяват от злонамерена външна намеса и хакерски атаки.

Данните от проучването потвърждават прокламирания от Държавната агенция „Електронно управление“ подход на реализация на целите, ориентиран към резултатите, а не към намеренията. От идентифицираните от Агенцията водещи приоритети оперативната съвместимост и намаляването на административната тежест и излишните регулации са посочени като темите с най-висока значимост - съответно за 78% и 50% от гражданите, сочат още данните на „Галъп интернешънъл“.

Социологическото проучване с предмет „Установяване на обществени нагласи по отношение на същността, целите, основните приоритети и очаквани резултати от електронното управление в Република България“ е осъществено за целите на изработването на единна и задължителна за всички администрации архитектурна рамка на електронното управление.