"Екзакта": Шест партии влизат в 47-ото НС. Борбата за второто място ще е оспорвана

Шест партии към момента изглеждат сигурно представени в състава на следващия парламент. Това показват данни от национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено със собствено финансиране в периода 6-12 октомври сред 1025 души.

Според данните ГЕРБ е първа политическа сила с 23,5 на сто сред твърдо решилите да гласуват и запазва тази си позиция в няколко поредни изследвания на "Екзакта". Не толкова стабилни изглеждат нещата при подреждането на следващите три партии - в момента след ГЕРБ на местата от второ до четвърто се нареждат ПП /15,5 на сто/, ИТН /15,2 процента/ и БСП /15 на сто/, като разликата между трите формации е в рамките на половин процент, т.е. в границите на статистическата грешка. Това предвещава и жестока конкуренция до самия край на кампанията, което е предизвикателство и пред прогнозите за изхода от вота, посочват анализаторите и отбелязват, че партията, която бъде припозната от избирателите като основен съперник на ГЕРБ, би могла да получи допълнителен електорален бонус в рамките на кампанията. Според данните за електоралните нагласи ДБ събира 10,2 процента, а ДПС - 9,4 на сто.

Три от по-малките формации също ще се стремят да подобряват резултата си до края на кампанията, коментират от "Екзакта". Това проучване потвърждава данни от огласеното в началото на седмицата изследване на Алфа Рисърч, според което под границата влизане в парламента остава формацията на Мая Манолова и Николай Хаджигенов. Според резултатите на "Екзакта" към момента подкрепата за ИБГНИ е 2,6 на сто.  ВМРО е със същия показател, а "Възраждане"  е с 1,9 процента. По време на двете кампании от началото на годината, ИБГНИ успяваше да мобилизира привържениците си и двукратно влезе в парламента, ВМРО на тези избори се явяват самостоятелно след участие в две коалиции и това би могло да амбицира допълнително електората им. "Възраждане" също демонстрират растящо самочувствие, отбелязват анализаторите.

На политическата сцена има нов играч "Продължаваме промяната" /ПП/ припознаван от немалко българи като лицето на промяната. Около една четвърт от гласувалите за ИТН на парламентарните избори на 11 юли, сега заявяват, че ще подкрепят ПП. Според изследването е възможно ИБГНИ да изгуби до 20 на сто от избирателите си от юли, които да се преориентират към ПП. До момента ПП привлича не повече от 15 на сто бивши избиратели на ДБ от юли т.г. ПП не успява да привлече значим дял гласове от избирателите на БСП. Не повече от 5 процента от гласувалите за БСП през юли, биха се преориентирали към ПП през ноември. От данните е видно, че ПП е партията, която привлича най-много гласове на избиратели, които не са гласували през юли, констатират анализаторите.

Всеки пети българин твърди, че се е разочаровал от партията, за която е гласувал на 11 юли. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 50 години и сред живеещите в големите градове. Една пета от разочарованите от партията, за която са гласували на 11 юли, посочват, че няма да гласуват на 14 ноември. Повечето от разочарованите, обаче, възнамеряват да гласуват и то за друга партия, различна от избраната през юли, показват още данните.

57 на сто от избирателите на ПП са хора, разочаровани от партиите, за които са гласували на 11 юли, а останалите им избиратели не се самоопределят като разочаровани.

Според данните 52 на сто от българите заявяват твърдото си намерение да гласуват на предстоящите президентски избори. Деклариращите намерение да гласуват на парламентарния вот са малко по-нисък дял - около 49%. Желаещите да гласуват на президентските избори, които се колебаят кого да изберат, са 13,6 на сто, а желаещите да гласуват на парламентарните избори, които се колебаят коя формация да подкрепят, са 12%.

Над средната мобилизация за гласуване на президентските избори агенцията регистрира сред мъже, сред високообразовани хора, както и сред жители на областните градове. По 90 на сто от избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ИБГНИ са твърдо решени да гласуват за президент. По 80% от избирателите на ИТН и на ПП и две трети от избирателите на ДБ също декларират категорични намерения да гласуват за президент.

Сред заявилите категорично намерение да гласуват на предстоящите парламентарни избори, по-често има хора на възраст над 30 години, висшисти, жители на градовете-областни центрове и на селата. Висока мобилизация за парламентарния вот се наблюдава сред по над 90 на сто от избирателите на ГЕРБ, на БСП, на ДПС и на ИБГНИ. Близо по 80 на сто от привържениците на ИТН и ПП също са категорични, че ще участват в парламентарния вот. Това твърдят и две трети от избирателите на ДБ.

На въпрос за опасенията, свързани с гласуването, 13,4 на сто от българите отговарят, че се притесняват от това дали ще се справят с електронното гласуване, а всеки пети се страхува да не се зарази с COVID-19, ако отиде да гласува. Опасения, свързани с електронното гласуване имат по-често хора на възраст над 60 години /27 на сто от тях/ и нискообразовани жители на малките градове и села. По една трета от избирателите на БСП и на ДПС се притесняват от електронното гласуване. Страхове от заразяване с COVID-19 при гласуване пък изпитват предимно възрастни хора, жени и нискообразовани респонденти.

"Екзакта" пита и за страховете на българите, защото според анализаторите познаването им е от първостепенна важност за следващото управление на страната. Немалко въпроси изискват бързи отговори - както от служебния кабинет, така и от политиците, които участват в изборната кампания. 81 на сто от интервюираните твърдят, че са силно притеснени от ръста на цените на стоки от първа необходимост. Този дял сред столичани е още по-висок - цели 87 на сто. 78% /предимно мъже и хора в активна трудова възраст/ изпитват притеснения от ръста на цените на енергоносителите-горива, електрическа енергия и газ.

44 на сто се боят за здравето си предвид ръста на COVID-19 у нас. Това са възрастни хора, жители на столицата и на селата. 38 на сто се страхуват от затваряне на бизнеси заради пандемията и се боят от рязко свиване на доходите си. Подобни страхове изразяват главно хора на възраст под 50 години и жители на големите градове, сочат данните от изследването.

От "Екзакта" уточняват, че с това изследване са си поставили за цел да регистрират политическите нагласи преди самия старт на предизборната кампания главно в контекста на предстоящия парламентарен вот. Приключихме набирането на информация в деня, в който изтичаше крайният срок за регистрация на кандидатите за президент и вицепрезидент, това не ни позволи методологически коректно да зададем въпроса "За кои от следните кандидати за президент и вицепрезидент на Република България ще гласувате на изборите за президент на 14 ноември?", отбелязват анализаторите, като допълват, че подобен въпрос изисква възпроизвеждане на пълната информация от реалната бюлетина.

* Методология: Националното изследване на "Екзакта Рисърч Груп" е проведено в периода 6-12 октомври 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 99 гнезда, в 70 населени места от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано "face to face" интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%. Изследването е проведено със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп".