Есето на 8-годишния Йоан, което спечели сърцата

Сърдечно написано, по детски откровено, стоплящо сърцата и чисто със своята простота и отношение към живота, това есе на 8-годишния воторкласник Йоан от Варна бързо набира популярност във фейсбук, след като беше споделено от писателя Захари Карабашлиев, с препоръка да бъде прочетено

Есето е истински бисер от конкурса на ВарнаЛит, посочи той. Озаглавено е "Писмо до себе си след 10 години".

"Смял съм се с глас. Авторът получи специалната награда, но не присъстваше на тържествената церемония (бил на лагер), затова на следващия ден дойде с баба си и ми подари тази своя картина и бурканче домашно кисело мляко. Млякото беше страхотно, картината е явно вдъхновена от космоса, но... нека не избързваме. Ето писмото, приятно четене...", пише Захари Карабашлиев.

Прочетохте ли писмото? Ето го и него:

.....................

Аз съм Йоан, на 8, но вече почти на 9 години, от Варна. Още нямам и-мейл и ползвам този на мама, но май ми е време да имам. Сега ще ви разкажа за плановете си за бъдещето.

След 10 г. ще съм на много важна възраст, защото ще съм пълнолетен, самостоятелен (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да слушам мама и татко. Не мисля да пуша, защото пушенето е много вредно, дробовете почерняват, почваш да кашляш и накрая дори името си не можеш да кажеш. На 18 г. няма да съм ученик, може да съм студент, но може и да не съм и мисля да заживея на село.

Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става. Много пъти съм ходил на гости в с. Геша, там имаме приятели - Тео, Ели и Стоян. Отсядаме при леля Живка, която живее сама и направо се чуди какво да прави с всичките стаи. Къщата й е много стара и скърца, а банята има прозорче към двора и е много красиво. Само през зимата е студено, докато се къпеш, затова гледаш набързо и после си спомняш. През зимата там падат такива снегове, че Тео дори не ходи на училище във Велико Търново. Леля Живка има куче - Пантелей. И аз искам куче, обаче мама не дава, изморена е от чистене и от гледане на животни преди мен. Усещам, че скоро няма да си почине.

Една баба, съседка на леля Живка, има златен зъб. И аз искам златен зъб. Ако имаш златни зъби, няма нужда да ги миеш, но не знам защо е така. Мечтата ми е да живея в далечно село, в планината, да имам къща до гората и огромен двор, направо няколко километра да е. Ще си гледам животни там, ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама казва, че храната е много важна, затова все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и постоянно ще пия айрян. Ще имам кон за разходки, но и голям джип - с него ще возя приятелите. Ще си лежа на тревата на двора като на пикник, ще гледам небето и няма да бързам за нищо.

Вътре в къщата непременно ще имам котка, бяла мишка в клетка и фейско куче. Фейските кучета са малки, удобни за вкъщи, порода немски шпиц. Те са специални и издръжливи, дори имат по-големи братовчеди и могат да оцелеят в планината. Познавам един шпиц, казва се Фея и затова им казвам фейски. Мисля да работя нещо на компютър, като татко. Той е програмист и може да работи навсякъде, което е много удобно.

Освен това ще правя зехтин. В България няма маслини, затова ще ги купувам от Гърция, ще ги пренасям в бъчви с коне или магарета, ще правя най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на много хора да им давам от него, на мама и татко - по 2 литра месечно, на баба, на леля и чичо също, ако още са живи. На доста приятели съм обещал, така че ще трябва здравата да работя.

През зимата ще паля камината, ще си стоя у нас и ще посрещам гости. Ако имам интернет и телевизия, те въобще няма да искат да си тръгват, ще играем компютърни игри, ще се забавляваме и ще си говорим.

Толкова искам да живея в тази моя къща, че не знам как ще издържа още 10 години. Това ми е мечтата засега, а ако реша нещо друго, пак ще ви пиша.

С поздрав - Йоан Костов, II А клас, СУ “Св. Климент Охридски", Варна.