„Галъп интернешънъл“: Българите вярват най-много на ЕС и на армията

Силно, последователно и най-голямо доверие българското население има на Европейския съюз сред международните институции, а у нас, извън оперативната политическа и съдебна власт – на армията. Това сочи традиционният социологически обзор на „Галън интернешънъл болкан“, провеждано в края на всеки политически сезон.

59% от хората вярват на общността на 27-те, докато други 30% заемат противоположната позиция. Българският еврокомисар Мария Габриел се ползва с доверие от 22% и недоверие от 45% сред гражданите на страната, като този резултат я прави част от по-скоро одобряваните български политически фигури, на фона на много други.

[[{"fid":"357700","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1607,"width":2280,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Все по-стабилна става тенденцията гражданите да споделят доверие към българската армия – тази година те са 53% или най-високата стойност от поне десетилетие насам. Същевременно 30% не вярват на въоръжените сили, а останалите се колебаят.

[[{"fid":"357701","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1607,"width":2280,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Не същото е отношението към полицията, където доверието и недоверието продължават да се движат в сходни нива.

[[{"fid":"357702","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1607,"width":2280,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Нюансирано остава отношението към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – 32% имат доверие, а 50% нямат. Тези данни обаче могат да се считат за позитивни, ако бъдат съпоставени с отношението на българите към авторитетите в страната – НАТО се очертава като по-харесвано в сравнение с парламента, ако вземем данните от началото на юни, когато 23% от населението имаше доверие, а 67% – не.

[[{"fid":"357703","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1607,"width":2280,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Публичният образ на църквата също запазва стабилните си позиции – 46% ѝ се доверяват, докато други 32% подхождат с недоверие. Важно е да се отбележи, че доверието в тази институция е различно от самата вяра и е отражение на светския ѝ образ.

[[{"fid":"357704","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1607,"width":2280,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Методология на изследването

Данните са базирани на ежемесечната независима изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последните две вълни на изследване са съответно между 2 и 10 юли 2020 г. (сред 806 пълнолетни българи) и между 4 и 12 юни (сред 809 пълнолетни българи). Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.