Каква е София през очите на децата

„От Черни връх видяхме, че в София е мръсно.“ Това споделя едно от над 70-те деца между 4 и 18 години, попитани от Национална мрежа за децата* какво мислят за своя град. Прекалено много автомобили „запречват тротоарите и замърсяват въздуха“, допълва друго. Допитването е осъществено по поката на инициативата „Визия за София“ с идеята да стане ясно как бъдещите граждани на столицата преживяват своя град и какви мечти имат за него. В допитването са били включени и близо 20 специалисти, предимно от образователни институции, които да хвърлят повече светлина върху контекста на споделеното от децата.

Замърсяването и влошената естетика на средата са основните проблеми, които децата виждат в столицата, сочат резултатите от разговорите с тях. Боклуците, разбитата инфраструктура, твърде многото автомобили, рушащите се и зле изглеждащи сгради оставят неприятно впечатление у най-малките жители на града и са най-важните неща, които те искат да променят, показа също допитването.

„Няма къде да се иде“ е друг, често споделян коментар от децата. Повечето малчугани в до-юношеска и ранна юношеска възраст прекарват по-голямата част от времето си в комплексите, където живеят и където обикновено посещават детска градина или основно училище. Парковете, градинките и моловете са традиционни места за срещи и прекарване на свободното време, но непосредствено близките до жилищата публични площи остават неразвити и децата споделят, че биха искали в кварталите да има „повече място за игра, междублокови пространства, спортни площадки; зеленина и места за събиране“ с връстници и кварталните общности.

Децата забелязват и асиметрията в развитието на централните и периферните градски части. Този проблем е преодолим за по-големите, които могат да се придвижват свободно из столицата, но по-малките и непривилегировани, които са по-затворени в кварталите, имат нужда от „повече изложби и открити концерти, в които да участват млади хора“, както и от други културни прояви и средища, където да могат да прекарват свободното си време.

Липса на сигурност се усеща сред малките жители на София, откроява още като проблем допитването. Проблемът се появява постоянно в контекста на различните теми – като неприятно изживяване от неосветените части на града, където „има зомбита“, като усещане за липса на безопасност на пътя и множество безнаказани нарушения и като бездействие от страна на полицията. „Учениците пушат на отсрещния тротоар, а полицаите пушат до тях – никой не ги пита откъде са цигарите“ – споделя наблюдението си един от възрастните специалисти, участващи в допитването. Според юноши в гимназиален курс полицаите подминават противообществени прояви в кварталите, а в центъра на София това става по-трудно.

Ясно се откроява качеството на живота в квартала, където живеят децата от ромски произход, които също са били включени в допитването. Те са критични към проблемите му, но и се срамуват от тях и сякаш не вярват, че някога ще бъдат адресирани. В квартала им няма нито детска площадка, нито близка болница. „Да не ни захвърлят на заден план”, апелират децата от квартала към общината. Дискриминацията е видима и към децата с увреждания, които водят затворен в дома и рядко в квартала живот поради сериозни затруднения, най-вече с придвижването из града. За тях по-важно от всичко друго при пътуването  с градски транспорт е „хората да са мили“, „да са добри“.

***

Национална мрежа за децата е обединение на 150 граждански организации и съмишленици, работещи със и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват. Само през 2016 г. организациите членове на Национална мрежа за децата са подкрепили с работата си 79 044 деца и 36 577 семейства. 8 262 специалисти, работещи с деца и семейства в цяла България, са били подкрепени от организациите в НМД чрез обучения, консултации и съвместни дейности.