Кризата промени представите на българите за пълноценен живот

Кризата пренареди ценностната система на българите и изведе на преден план като най-значим фактор за житейски баланс отношенията с хората - семейство, близки и приятели.Това показват резултатите от традиционното проучване на Лидл България, което компанията провежда за трета година с помощта на Прогрес консулт. Първоначално, проучването, което проследява факторите за пълноценен живот на българина е било проведено в края на януари сред 1000 респонденти от цялата страна. "Ситуацията с обявеното извънредно положение обаче драстично промени живота на всички ни, което наложи да повторим изследването, този път по време на кризата. За нас беше много интересно да наблюдаваме как българинът оценява важните за него неща преди и по време на епидемията. За щастие резултатите показват много положителни промени, които говорят, че българинът цени истински стойностните неща. Ние като компания споделяме тези ценности и продължаваме да работим в тази посока по начин, който да допринася максимално за пълноценния живот на нашите клиенти и служители, дори и в ситуации като тази“, казва Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Проучването изследва значението на 82 показателя, разделени в 7 категории – здраве, рекреация (б.р.свободно време и почивка), отношения, пари, професия, образование и цели. На тази база се изчислява и Индекс за пълноценен живот, който показва доколко качеството на живот на българина отговаря на неговите очаквания. Транформацията на житейските приоритети, случила се само в рамките на месеци е поразителна, става ясно от новото издание на проучването. Парите, които за последните три години винаги са били на първо място по значение, вече са изместени и слизат на, четвърто сред тестваните групи фактори. В условията на криза за българина значително нараства значението на образованието и личното време, но отново в тясна връзка с отношенията – срещи и общуване с приятели. Интернетът става жизнено важен за всички – за комуникация, информиране, обучение. Освен това кризата кара българина да бъде по-фокусиран и разумен. Той пести, чете повече и отделя време за общуване със семейството. Съвсем очаквано, отношението към здравето също бележи промяна в положителна посока, макар и с по-нисък ръст.

[[{"fid":"353892","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":829,"width":1419,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

„Като цяло резултатите показват, че новата ситуация силно е повлияла върху подредбата на основните фактори, определящи пълноценния живот на българина. Но още по-важното е, че почти всички бележат увеличение и значението им нараства. Това показва, че българинът е станал по-фокусиран и задълбочен, а кризата го е накарала да се вгледа повече в живота, да мисли повече върху важните неща. Най-голямо увеличение се наблюдава в две групи фактори – тези, свързани с образованието и със свободното време и почивката, които обобщено определяме като рекреация. Това е прекият ефект от наложената социална изолация, който ясно показва, че хората започват да разбират повече ежедневието на децата и учебния процес, а от друга страна да ценят повече общуването с другите и природата“, коментира Росен Кутелов, изпълнителен директор на Прогрес Консулт.

Изключително интересно е движението на фактора образование. За последните три години, непосредствено преди извънредното положение, това е единствената от седемте групи фактори, която отбеляза спад спрямо предходните години. Два месеца по-късно обаче се оказа, че точно образованието е с най-значителен ръст измежду всички изследвани 7 групи фактори, като значението му се увеличи с 10,5%. Покачването на тежестта на образованието е пряко свързано с масовото одобрение на онлайн обучението, което се приема като смислено и положително от 82,5% от запитаните, докато едва 17,6% от хората отричат смисъла му.

[[{"fid":"353893","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":827,"width":1418,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Социалната изолация не се отразява на 59,1% от запитаните и те не отчитат промяна в отношенията с близките си. За 35%, в по-голяма или по-малка степен, промяната е към по-добро и едва 5,8% посочват, че затварянето вкъщи е влошило отношенията в семейството.

26% от анкетираните оценяват като пълноценно общуване удоволствието да приготвят храна вкъщи заедно с близките си

Интересен резултат от тазгодишното проучване е желанието за свобода и независимост – фактор, който тази година влиза в топ 10, изкачвайки се с  цели 10 позиции в класацията. Това има пряка връзка и с желанието за финансова независимост и финансова обезпеченост, които като индивидуални фактори се изкачват се съответно от 11-то и 9-то място през 2018 г. до 5-то и 7-мо през 2020 г. Любопитен факт е обаче, че всеки 5 от анкетираните по време на извънредното положение заявява, че е съгласен свободата му да бъде ограничена заради карантината колкото е нужно.