Натискът вече е част от ежедневието на българския журналист

Политикът се завръща като главен „телохранител“ на информацията в българските медии. Той стои на входа и на изхода на редакциите, контролира и се намесва в журналистическото съдържание. Това е един от основните изводи на четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България, направено от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), което беше представено днес.

„Изследването не обръща внимание толкова на проблемите вътре в медиите, а се опитва да покаже, че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“, коментира д-р Илия Вълков, автор на анализа и член на АЕЖ-България.

Тази година,  в изследването, което има национален обхват без да е представително, са участвали рекорден брой от 200 журналисти. Анкетата е направена в периода май-юни и дава обща картина на медийната среда в България, независимостта и условията на работа, проблемни области като вътрешен и външен за медиите натиск, автоцензура, условия на труд. Статистическата обработка на данните е на агенция „Алфа рисърч“.

В рамките на събитието, екип на фондация „Медийна демокрация” представи и специалния доклад „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, изготвен в партньорство с АЕЖ-България. Той е първият по рода си анализ на журналистическата професия в България, осъществен с инструменти на медийната антропология.

Данните за изследването са събрани в периода февруари – юли 2017 г. на базата на интервюта с 30 журналисти от всички видове медии и населени места в страната, споделящи разнообразен трудов опит.

„Всяко следващо поколение журналисти започва наново да пише правилата на професията и това води до липса на солидарност и усещане за общност в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за недостатъчната автономност на професията“, каза Орлин Спасов, от ФМД.
Според Николета Даскалова, изследовател в екипа на фондацията, автоцензурата се превръща в хронично заболяване сред журналистите, които развиват навика да не „стърчат“ сред останалите. Ето и останалите акценти в данните, представени от АЕЖ

Влошаване на медийната среда

Анкетата на АЕЖ-България показва, че през 2017 г. се завръщат пълзящата несигурност и надигащата се тревога в общото усещане за несвобода сред българските журналисти. В допитването 42,4% от журналистите оценяват свободата на словото в България като „лоша“, 27,8% дават оценка „много лоша“, „задоволителна“ – 25,3%, а „добра“ – 4,5%. Спрямо изследването на АЕЖ-България от 2015 г., тази година общата оценка за свободата на словото е с негативна промяна.

„Културата на натиска“ вече е част от ежедневието на българския журналист. Общото усещане е за влияние отвън или върху работата е обезпокоително непроменена за последните две години – двама от всеки трима от участниците в анкетата заявяват, че знаят за случаи на оказван натиск върху техен колега. А 92 % вярват, че намесата върху работата на журналистите е често срещано явление.

Разнообразни източници и форми на натиск

Ако през 2015 г. намесата в работата на журналистите и създаването на журналистическо съдържание е вървяла главно по линия на рекламни отдели в редакциите и икономически фактори от различни сфери, то през 2017 г. цензурата на политическа и институционална власт се завръща с богат репертоар от инструменти за влияние, казват авторите на изследването.

Наблюдава се активизиране на богат инструментариум от заплахи, изнудване, разпространение на клевети, тормоз, чрез който политици, държавни и общински институции влияят доминиращо върху вземането на редакционните решения.
Над 75 процента от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в българските медии, следван от икономическия (61.6 процента), натиска от рекламодатели (58.1 процента), административния натиск на държавно и общинско ниво (43.0 процента) и заплахите от криминални групировки (13.1 процента)*.

Сред формите на натиск върху журналистическата работа на преден план излизат разпространението на клевети, посочено от над 41 процента от респондентите, изнудването (35.9 процента) и съдебното преследване (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 процента от журналистите, включили се в анкетата, се нарежда до физическите заплахи, на които са били обект 13.1 процента от анкетираните.
Последици върху работата и личния живот.

„Тази година за първи път питаме журналистите как им се отразява т.нар .култура на натиск, която изпъква като устойчива тенденция във всички проучвания през годините. Резултатът е, че една четвърт от респондентите казват, че отровната среда, в която работят, влияе на здравето им.“, коментира Мария Черешева, зам. председател на АЕЖ-България.

Данните за 2017 г. показват натрупване на притеснения, че различните форми на натиск водят до „психологически и здравни проблеми за 23.7% от журналистите. Мнозинството (57 процента) от анкетираните журналисти са на мнение, че всичко това води до загуба на интерес към журналистическата професия, като същевременно 49 процента смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи.

Отговорите в допитването изграждат същинска „класификация на страха“. Тя започва от заплаха или директно уволнение, преминава през „икономически санкции“, „използване на репресивния апарат“ (данъчни проверки), икономически глоби и спиране на реклами, до „кражби и злоумишлени вреди на автомобила ми“.

Обезкървяване на регионалната журналистика
Концентрацията на медийната среда в София продължава и със същата степен като предходни години намалява присъствието на регионалната журналистика. Тенденция е журналистите често да сменят работното място заради нестабилността на медийния пазар. Това засилва професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.

Проучванията са част от проекта на Асоциацията на европейските журналисти-България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”. Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат прочетени на сайта на  АЕЖ-България

*На журналистите е дадена възможност да посочват повече от един отговор.

Пълните текстове на двете проучвания могат да бъдат свалени от сайта на АЕЖ-България