Оценката на ЕК за опазването на природата в България

България е постигнала значителни подобрения на екологичните показатели от присъединяването си към ЕС през 2007 година. Това е генералната оценка на ЕК за страната ни в представените днес доклади за изпълнението на политиките за опазването на природата в държавите от ЕС

Документът обаче посочва и че, макар българското законодателство да отразява правилно екологичните изисквания, договорени в ЕС, прилагането им все още остава предизвикателство.

Качеството на въздуха продължава да буди сериозно безпокойство, отбелязва комисията. Строителството в зоните от мрежата "Натура 2000", слабото прилагане на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие, слабата администрация, както и липсата на съответните планове за управление и цели за защита на местата от мрежата, са някои от главните заплахи за природата и биологичното разнообразие в България.
Първите планове за управление на речните басейни показват значителни пропуски, които са видни от много слабата обработка на градските отпадъчни води. Показателите за питейната вода в България достигат високи равнища на съответствие, а над 90 на сто от водите за къпане са с добро и отлично качество.

Основните предизвикателства

пред които е изправена България по прилагането на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда, са осигуряването на по-добро опазване на човешкото здраве чрез прилагане на ефективни решения за намаляване на замърсяването на въздуха; осигуряване на инвестициите, необходими за извършването на подходящо събиране и пречистване на градските отпадъчни води; ефективно прилагане на природозащитното законодателство, пише в доклада.
С относително скромни усилия България би могла да се справи по-добре с проблеми, за които вече съществува солидна основа от знания и добри практики, посочва ЕК. Комисията препоръчва нашата страна да осигури изпълнението на приетия план за управление на отпадъците и на програмата за предотвратяване образуването на отпадъци, включително мерките за закриване и възстановяване на всички депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията, и прилагането на принципа "плащаш, колкото изхвърляш". Препоръчва се прилагането на истинска защита на обектите по "Натура 2000".

България е дадена за пример

с добрия си план за управление на отпадъците. Отчита се още като отличен показател и фактът, че нашата страна отговаря почти изцяло на изискванията за качеството на питейната вода.

От друга страна България няма всеобхватна програма за политика за кръгова икономика, посочват от ЕК. Въпреки нарастващото търсене на екологично чисти изделия и услуги, заинтересованите страни все още се въздържат да инвестират в тези области, казват експертите на Еврокомисията и препоръчват държавата ни да наблегне на изпълнението на задължението си за разделно събиране на отпадъци, за да се повиши преработката на сметта, като се даде предимство на разделното събиране на биологичните отпадъци.

Българското Черноморие

е застрашено от наземните източници на замърсяване (органични вещества от река Дунав). Рибният запас в Черно море намаля значително през последните три десетилетия, като разнообразието на рибата за търговски улов от около 26 вида е спаднало до само шест вида. България трябва да завърши процеса на определяне на специалните защитени зони от мрежата "Натура 2000", да въведе природозащитни цели и мерки, да осигури достатъчно възможности за запазване или възстановяване на видовете и местообитаниятае препоръчва ЕК.

За реките

констатацията е, че само 47,2 на сто от естествените повърхностни водни обекти у нас са с добро или много добро екологично състояние, а 34 на сто от силно променените или изкуствените водни обекти имат добър или много добър екологичен потенциал. Според ЕК причината е в пропуски в системата за наблюдение, оценка на вредните въздействия и методологиите за класификация на състоянието на водните обекти.

Въздухът

Измерванията показват, че българите в цялата страна дишат въздух, който се определя като вреден за здравето и това има значителни икономически последици за производителността на труда и за системата на здравеопазването. България е с най-високите концентрации на фини прахови частици в градска среда измежду всичките 28 държави на ЕС. Това ни прави държавата в ЕС с най-висок дял на външни разходи, свързани със замърсяването на въздуха, което води до загуба на над два милиона работни дни и над 11 000 случая на преждевременна смърт годишно, констатира Брюксел.

Данъчни политики

Високото енергийно потребление на икономиката предполага по-висок от средния дял на приходите за екологично данъчно облагане чрез енергийното данъчно облагане. Въпреки това българската екологична насоченост на данъчната система остава под въпрос, тъй като делът на приходите от данъци за замърсяване е под средния дял за ЕС. Правилното прилагане на съществуващите екологични данъци въз основа на принципа "замърсителят плаща", включително и за замърсяването на въздуха, депонирането на отпадъци и енергийните източници, може да помогне за промяната на поведението на данъкоплатците и да допринесе за постигането на екологичните цели, заявява ЕК.
Нестабилните политики и липсата на доверие в основни обществени институции, като съдебната система, представляват значителни пречки пред инвестициите в българската икономика. Корупцията остава сериозен проблем и отговорът на националните власти на този проблем продължава да се възпрепятства от слабите и разпокъсани институции, пише в доклада.