Ползи и препятствия пред хранителното банкиране у нас

Даряването на храна или т.нар. "хранително банкиране" се превръща все повече в основна практика на големите вериги магазини за оползотворяване на излишната храна, така че тя да стигне до нуждаещите се хора. Само за миналата година дарената храна за Българската хранителна банка е била на стойност почти 940 000 лева. Много от производителите даряват продукти на стойност от няколко милиона лева. Големите вериги магазини са сред най-честите дарители в това отношение. Това, разбира се, има своите добри страни, но често пъти приетото законодателство у нас спъва желанието на производителите. Какъв е положителният ефект за бизнеса и обществото от оползотворяването на хранителните продукти по този начин? Как биха могли да бъдат улеснени и мотивирани производителите на храни да даряват повече от продукцията си в полза на БХБ?  За ефективната практика за даряване на храна разказаха някои от големите производители у нас, както и от Хранителната банка във втория панел на третия годишен форум "Отговорни производители", организиран от списание "Мениджър".  

[[{"fid":"373112","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1280,"width":960,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

На снимката: Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка. Снимка: Юлиян Донов

"Хранителното банкиране се превърна в ефективна практика за оползотворяване на онази храна, която е излишна, но има смисъл тя да се превръща в ресурс и да достига до онези хора, които най-много се нуждаят от нея. Тя е ефективна, защото за 9-те години наша работа доказа, че всеки дарен лев се превръща в храна на стойност поне 4 лева", заяви изпълнителният директор на Българска хранителна банка Цанка Миланова. 

Тя разказа как за времето от регистрацията на Фондация "Българска хранителна банка" през 2012 г. до 2015 г. са използвали да изградят капацитета си на оператор на храна, както и мрежата от организации партньори, носещи грижа за хора в нужда и да утвърдият практиката на хранително банкиране в превръщането на излишната храна в ресурс за различни социални програми. "Това беше и времето в което превръщахме хранителното банкиране от работа на доброволци и дарители в професионално изградена и управлявана работа в полза на "невидимите хора" в нужда", заяви Миланова. 

Програмата "Подай ръка на храната!" Фондация "Българска хранителна банка", разработена през 2015 г., обръща внимание на развитието на хранителната банка като надежден партньор на хранителната индустрия в усилията им да превръщат излишната храна в ресурс за различни социални програми. "Още тогава знаехме, че хранителното банкиране и спасяването на излишната храна ще бъде толкова успешно, колкото компаниите превърнат усилията си за спасяване на излишната храна в неразделна част от ежедневната си работа", добави тя. 

Миланова обърна внимание и на факта, че от 2017 г. след промени в Закона за ДДС беше дадена възможност на компаниите, които даряват храна в срок на годност, да правят това при данъчно облекчен режим и без да заплащат 20% ДДС.

"Бяха приети и други нормативни промени, така че работата по хранително банкиране получи ясна законова дефиниция и рамка, която го направи абсолютно легална дейност и го постави по ясен начин в екосистемата на хранителната индустрия", добави Цанка Миланова.

Тя отчете, че лидерът на българския пазар за свежи млечни продукти "Данон" е най-активен по отношение на даряването на храна. Всяка седмица компаният предоставя като дарение десетки хиляди млечни единици и то в един от най-тежките режими на транспорт и съхранение с температурен режим от 0 до 4 градуса.

Месечно по договор Фондация "Българска хранителна банка" обслужва дарена храна и от "Авенди" - водещата компания в маркетинга и дистрибуцията на бързооборотни стоки у нас, като този месец са обслужени 28 палета в София и 3 палета храни във Варна на обща стойност малко под 50 000 лева. С "Авенди" спасяваме храна за бебета и малки деца, похвали се Миланова.

"По същия начин работим и с Чипита АД, като с тях средно месечно обслужваме около 15 палета храни, предоставени за хора в нужда", каза още Миланова.

По думите й, за миналата година дарената храна е била на стойност почти 940 000 лева. По нейни изчисления тази храна би дала социален принос на стойност над 1 милион и 200 хиляди лева. Това, според Миланова, е още един аргумент за това, че инвестицията в хранително банкиране е много успешна. "Надяваме се че в периода, който стартираме от тази година, няма да има компания в хранителната индустрия, която да не знае и да не разглежда възможността хранителното банкиране да се превърне в част от ежедневната й работа", добави тя. 

От "Българска хранителна банка" отчетоха позитивният резултат, че COVID-19 не е променил желанието на българските производители да даряват храна, а единственото, което те са променили в своята работа, е въвеждането на допълнителни мерки за дезинфекция. 

[[{"fid":"373113","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1280,"width":960,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

На снимката: Даниела Узунова, изпълнителен директор на Данон за България. Снимка: Юлиян Донов

Свързването на понятието "отговорен производител" с името "Данон" е част от визията на компанията "Една планета. Едно здраве", сподели Даниела Узунова, изпълнителен директор на компанията за България. 

"Данон" има уникален модел. В него бизнес стратегията и бизнес стремежът върви ръка за ръка със социалната корпоративна отговорност. Част от нея е храната, която се продава, да достига до максимален брой хора в нужда вместо да се изхвърля", добави Узунова и отчете, че само за последните 9 години от създаването на Българската хранителна банка, от "Данон" са дарили продукти на стойност близо 2,2 млн.лв.

По думите й, даряването и доброволчеството са част от културата на компанията, като служителите активно помагат в такива инициативи на Хранителната банка. 

[[{"fid":"373115","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1280,"width":960,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

На снимката: Гepгaнa Димитpoвa, мeниджъp "Kopпopaтивни ĸoмyниĸaции" и Корпоративна социална отговорност в Каuflаnd Бългapия. Снимка: Юлиян Донов

От Каuflаnd Бългapия също сътрудничи на Българската хранителна банка като редовно даряват както финансови средства, така и храна. "Нашата политике е обвързана с храната и оползотворяването на нейните отпадъци. И аз се радвам, че има такъв партньор в България, който може да ни съдейства, който е с изградена инфраструктура и чисто логистично облекчава усилията, които една компания трябва да положи, за да може да оползотвори храната и да я насочи до нуждаещите се", обясни Гepгaнa Димитpoвa, мeниджъp "Kopпopaтивни ĸoмyниĸaции" и Корпоративна социална отговорност в Каuflаnd Бългapия. 

[[{"fid":"373116","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1280,"width":960,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

На снимката: Николай Колев, изпълнителен директор на Нухелт АД. Снимка: Юлиян Донов

От "Нухелт" АД изразиха желание занапред във времето да развият сътрудничество с Българската хранителна банка. "Знаем, че в тези времена е безотговорно, нещо, отгледано на полето, да бъде произведено в готов продукт, за него да бъде вложен човешки труд и накрая да бъде изхвърлено, вместо недохранени хора да могат да се възползват от тази храна. 

[[{"fid":"373117","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1280,"width":960,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

На снимката: Кирил Вътев, съсобственик и управител на "Тандем-В". Снимка: Юлиян Донов

Според Кирил Вътев, съсобственик и управител на "Тандем-В", големият "стопер" за даряването на храна е това, че всеки оператор на храни, бил той производител или търговец, дължи ДДС, ако дарява продукцията си. "След хиляди разправии слонихме тогавашния финансов министър Владислав Горанов да намали ставката на до 0,5% от годишния обем на дадения оператор, който той може да дари на хранителната банка без да заплаща ДДС. Само че се получи друг стопер - храната за Хранителната банка трябва да бъде обозначена, че не е за продажба. "Кой да я етикетира?", попита той. 

Вътев посочи и още един "стопер" - че храната трябва да се дарява само в рамките в срока й на годност: между "Най-добър до" и "Годен до", но с излишното според него изискване за лабораторен анализ.

"Това е едно ялово подобрение, тъй като е по-добре да се приеме преди изтичане на срока на годност, понеже никой от операторите търговец и производител не е заинтересован да плаща лабораторни анализи, а Хранителната банка няма ресурса да плаща тези анализи. Кой да ги плати и колко време ще отнеме това, което от друга страна забавя достигането на храната до хората в нужда. Това трябва да отпадне", категоричен е Кирил Вътев. 

Визията му за бъдещето на Българската хранителна банка той описа така: "Искам да видя как от тези близо 700 000 тона годишно унищожени излишни храни да можем да спасим поне половината от тях, което ще даде възможност на всички хора в нужда в страната да имат закуска, обед и вечеря с първо, второ и трето". 

Ексклузивен партньор на Трети годишен форум „Отговорни производители“ е Кауфланд България

Генерален спонсор на форума е Нухелт АД

Форумът се осъществява с подкрепата на Белла България; Данон България; Тандем-В; сдружение „Храни и напитки България“

Медийни партньори на събитието са: БНТ;  Dir.bg;  Bloomberg TV Bulgaria  dnes.bg;  AgroTV