Събитията, които белязаха България през 2019 г.

Изминава още една година от календара, с която затваряме страницата на първото десетилетие от новия век. 2019-а беше изпълнена със събития – гласувахме на местни и на европейски избори, папа Франциск посети страната ни, станахме свидетели на редица политически скандали, а един от най-добрите ни спортисти сложи край на своята професионална кариера. Това са само част от нещата, които ни трогнаха през изминаващата година и може би ни промениха. Екипът на Мениджър нюз обобщава събитията, които най-много развълнуваха българите в годината, която днес изпращаме. 1. Пловдив стана Европейска столица на културата 2019

Официалната церемония за откриването на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 привлече вниманието на милиони телевизионни и онлайн зрители и многохилядна публика наблюдава мултикултурния спектакъл „Ние сме всички цветове“. Над 50 хиляди души присъстваха в централната градска част по време на откриването, а по предварителни данни, над половин милион телевизионни зрители са наблюдавали директното излъчване. Десетки хиляди са и хората, гледали събитието онлайн в България и чужбина. 

Над 1500 души участваха в шоуто, съчетаващо танц, музика и визуални ефекти. Теодосий Спасов постави началото на спектакъла „Ние сме всички цветове“ с мелодия, написана специално за откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. 

Над 200 кукери от целия регион се качиха на сцената, за да изгонят злото. Млади актьори от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив изпратиха посланията на града, свързани с основните теми в програмата. 
Танцьори от емблематичния ансамбъл „Тракия“ имаха необичайна роля – съвременна хореография, съчетана с визуални ефекти. Огромните екрани на сцената оживяха с движенията на танцьорите. Над 230 хориста от пловдивски формации пяха заедно под диригентската палка на Диан Чобанов и режисурата на Христо Намлиев. В шоуто бяха преплетени и мелодиите на 20 гайдари. Интро квартет изненадаха публиката с изпълнението им на лазерни арфи.

Над 1100 доброволци на Пловдив се качиха на сцената, за да изразят посланието „ЗАЕДНО“. Спектакълът завърши с изпълнение на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев, под акордите на немския музикант и продуцент на електронна музика Schiller и с 15-минутна спираща дъха заря. 
За събитието бяха акредитирани 350 журналиста, над 70 от които бяха представители на медии от Великобритания, Франция, Австрия, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Холандия, Италия, Словакия и Турция. Специални гости бяха и членовете на екипа от Матера – другият град, които тази година носеше титлата. 

Според отчет на Фондация „Пловдив 2019“ за церемонията за откриването на Пловдив като Европейска столица на културата бяха похарчени общо 2,21 милиона лева с ДДС.  За шоуто са платени 1,243 милион лева без ДДС. Най-голямата част от тази сума е за продуцирането - 880 хиляди лв. Наемането на кулата-сцена е струвало 219 000 лв., а фойерверките - 29 000 лв.  105 хиляди е стойността на хонорарите за артистите на сцената като 20-те гайдари са получили общо 3 900 лв., 200-те кукери близо 5000 лв. Композиторът на спектакъла получава 20 000 лв. Хилядата доброволци ще получат по 5 лева за излизането си на сцената, а 14-те деца – нищо. Дизайнът на костюмите и изработката им струват близо 59 000 лв. Цената на логистиката за артистичния екип, включваща пътувания, настаняване и кетъринг е 103 хиляди лв.

Разходването на средствата, отделени за церемонията по откриване на домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019, предизвика разнопосочни коментари в обществото. Някои не харесаха огромната сцена, други възроптаха срещу високите хонорари. 
След множество публикации и коментари в медиите, Окръжната прокуратура в Пловдив се самосезира и след обстойна проверка на всички факти и данни, образува досъдебно производство за извършено престъпление от Фондация „Пловдив - 2019”. Агенцията за държавна финансова инспекция, на която беше възложено да провери разходите по организацията на събитието, провери 43 договора и 13 обществени поръчки и в крайна сметка откри седем нарушения.  2.„Апартаментгейт”: Как и защо някои депутати се оказаха съседи?

Март месец се оказа катастрофален за правителството. Депутати, министри и хора от висшите етажи на властта се разделиха със своите постове заради скандала, получил името „Апартаментгейт”. Начало на кризата сложи публикация в медиите за това, че Цветан Цветанов, тогава шеф на парламентарната група на ГЕРБ и на комисията по вътрешен контрол, се е сдобил с апартамент в една от най-луксозните жилищни сгради в София и то на преференциални цени.

Цветанов веднага даде обяснение: купил жилище с площ 400 кв. метра и персонален асансьор от фирма „Артекс”, като за целта заменил други две и доплатил 100 000 за разликата в квадратурата между предоставените апартаменти и новия имот. Междувременно, юристи на компанията за жилищно строителство публикуваха съобщение за цената на апартамента на Цветанов, обяснявайки че сделката е законна и стандартна.

С жилище, купено от „Артекс” се оказа зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. За имота в столичния квартал „Изток” той платил на фирмата по 616 евро на кв.м.

В скандала се оказаха замесени имената на правосъдния министър Цецка Цачева, зам.-министъра на спорта Ваня Колева, бившия министър на културата Вежди Рашидов, министъра на туризма Николина Ангелкова, председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, депутатите от БСП Елена Йончева, Валери Жаблянов и Крум Зарков, както и на лидера на НФСБ Валери Симеонов – всички те заради скорошни покупки на имоти.

Първата оставка дойде от правосъдния министър Цецка Цачева, която премиерът Борисов прие веднага. Новото жилище на Цецка Цачева се намира в един от най-скъпите райони на София. Според документите от Агенцията по вписванията, апартаментът й от 200 квадрата, който е на седмия етаж, е струвал 286 000 лв.

От поста си се оттегли и зам.-министърът на спорта Ваня Колева. Оказа се, че тя е купила апартамент в сградата, в която ще живее и Цветан Цветанов, който й е кум.

От Антикорупционната комисия образуваха производства за установяване на конфликт на интереси срещу някои лица от властта. И на 19 юни излязоха с решение: няма конфликт на интереси при производствата, образувани срещу бившия шеф на парламентарната група и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, бившия министър на правосъдието Цецка Цачева, бившите зам.-министри на спорта Ваня Колева и на енергетиката Красимир Първанов, бившия министър на културата, а сега депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, министъра на туризма Николина Ангелкова и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. За всички тях се доказа, че не са използвали служебното си положение, за да придобият имотите си.

При Вежди Рашидов КПКОНПИ не откри нарушения, защото във времето, когато е придобил недвижимите имоти, не е бил депутат или министър. Твърденията за корупция срещу Лозан Панов също не са доказани, а в решението си по неговия казус се допълва, сигналът за нарушаване на изискванията за висок морал в съдебната система не е от компетенциите на антокорупционнната комисия.

КПКОНПИ прекрати и производството по сигналите срещу депутатите от БСП Елена Йончева, Валери Жаблянов и Крум Зарков, както и срещу лидера на НФСБ Валери Симеонов, без да се произнася за наличие на конфликт на интереси по тях. Причината – и четиримата не са били във властта и не са заемали никаква публична длъжност, когато са придобили посочените в сигналите имоти.

В скандала „Апартаментгейт” попадна и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев заради тризонет, за който платил над 300 000 лева. Оказа се, че имотът разполагал с тераса с площ от близо 190 кв.м., която Георгиев не е декларирал, въпреки че фигурира в нотариалния му акт. Срещу него стартира проверка, а той излезе в дълъг отпуск. В крайна сметка, на 31 юли Пламен Георгиев подаде оставка като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПОНПИ) и бе възстановен на работа като прокурор в Специализираната прокуратура. През октомври, обаче, той получи ново назначение – на генерален консул на България във Валенсия. 3.  България посрещна папа Франциск

През май Негово Светейшество папа Франциск пристигна на тридневно посещение в България. Това е втората визита на глава на Римокатолическата църква у нас след визитата на папа Йоан Павел Втори през 2002 година. Мотото на посещението беше „Мир на земята“.

Папата пристигна на българска земя с делегация от 10 души, начело с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин. Светият отец беше придружаван от швейцарски гвардейци и от ватикански жандарми, а за храната му се грижеха монахини.

Посещението предизвика огромен интерес в обществото. Близо 12 000 души присъстваха на празничната света литургия на площад „Княз Александър I“ в столицата. В Раковски над 200 деца приеха първото си причастие по време на литургията в църквата „Пресвето сърце Исусово“.

„Този, който обича, не си губи времето, за да се оплаква. Той винаги вижда нещо конкретно, което може да прави. Песимистите никога нищо добро не правят. Те рушат всичко. Когато си мисля за песимиста, на ум ми идва една хубава торта. Какво прави песимистът – сипва оцет върху тортата и съсипва всичко. Докато любовта винаги отваря вратите. Никога не съм познавал някой песимист, който да е правил нещо добро“, каза папапа пред вярващи от католическата общност в България по време на посещението си в град Раковски.

Папа Франциск призова хората да не се отдалечават от църквата, за да не я превръщат от майка в мащеха.

„Дева Мария никога не оставя ключовете от вътрешната страна на къщата, а винаги отвън, за да може да си отвориш вратата. И това е нашата майка, нашата надежда. Затова църквата е дом с отворени врати“, каза Светия отец.

Той говори и за младежите, които често губят корените си.

„Днес в света има две групи хора, които страдат много. Това са младежите и възрастните. Трябва да направим така, че те да се срещнат помежду си. Защото възрастните хора са корените на нашето общество. Не може да ги изпъдим. Те са живата памет на нашата вяра. А младежите имат нужда от корени и памет. Те трябва да комуникират помежду си без страх“, каза папата. А на изпроводяк заяви, че е останал доволен от посещението си в България, защото българите сме били „здрав народ“. 4. Евроизборите у нас: ГЕРБ с един мандат преднина пред БСП

Европейците гласуваха за промяна на евроизборите в края на месец май. Крайнодесните и евроскептиците победиха в Италия, Франция и Великобритания, но като цяло в Европа тези партии спечелиха по-малко от очакваното. Европейската народна партия остана първа политическа сила, следвана от Партията на европейските социалисти. Те обаче губят общото си мнозинство. За сметка на това сила набраха Зелените партии, които се превърнаха във важен фактор. За първи път от 40 години беше регистрирана толкова висока избирателна активност - 51%.

Представители на пет български политически партии влязоха в новия Европейски парламент. ГЕРБ поведе с 31.07% от действителните гласове и спечели 6 мандата в ЕП. БСП е втората политическа сила, която с 24.26% от гласовете успя да вземе пет мандата. ДПС застана на трето място с 16.55% и едва три мандата. ВМРО и Демократична България си поделиха четвъртото и петото място, съответно с по два и с по един мандати. Избирателната активност в страната ни беше 33.28%.

17-те мандата за евродепутатски кресла отидоха при Александър Йорданов, Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Мария Габриел, Асим Адемов - ГЕРБ; Елена Йончева, Иво Христо Петков, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Сергей Станишев от БСП; Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова от ДПС; Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО; и Радан Кънев от Демократична България. 5. Африканска чума по свинете удари родното производство

130 000 ефтаназирани животни и загуби за 170 милиона лева. Такава е равносметката след епидемията от африканска чума, която пламна в България в началото на лятото. Засегнати бяха едни от най-големите свинеферми у нас, намиращи се областите Русе и Силистра. Само в селата Ветрен и Попина, например, бяха умъртвени всички 30 000 животни. Освен това, бяха унищожени и фуражите и лекарствата, използвани в свинекомплексите.

Подобна учат имаха и близо 17 000 свине от комплекса в село Николово и други 40 000 животни, отглеждани в село Бръшлен. Междувременно, на граничния пункт „Дунав мост“ беше поставена нова система за дезинфекция на автомобилите, които влизат в страната ни.

В опит да спрат разпространението на заразата, от Агенцията по безопасност на храните обявиха, че прасенцата в малките стопанства, попадащи в 20-километровата санитарна зона около 62-те големи свинеферми, трябва да бъдат умъртвени. Това принуди стопаните да заколят свинете, отглеждани в дворовете, и отрано да приготвят мезетата за зимния сезон.

Рестрикции удариха и ловците, на които им беше забранено да отстрелват дивеч в районите, попадащи в заразените с чума зони. В същото време цените на свинското стигнаха най-високите си нива през последните 10 години. По данни на Комисията по стоковите борси и тържищата, само през септември свинското месо е поскъпнало с близо 45%. Трагедията, застигнала родното свиневъдство развълнува и Брюксел. В началото на август Европейският съюз обяви, че отпуска 29 млн. евро за овладяване на африканската чума, засегнала страната ни. 6. Хакерска атака срещу НАП източи милиони лични данни

Юли се оказа горещ не само заради високите температури, а и заради теча на данни от НАП. Хакери атакуваха информационния масив на Националната агенция по приходите, от който изтекоха десетки милиони записи, свързани с лични данни на граждани и фирми. Засегнати от атаката се оказаха над 5 милиона души. Сред информацията имаше имена, ЕГН-та, адреси, регистрационни номера на автомобили и доходи. Някои от данните бяха стари и засягаха периоди отпреди повече от 10 години, но други бяха съвсем актуални.

В хода на разследването беше установено, че сочената за извършител на хакерската атака фирма – „ТАД Груп“, е правила неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски дружества, а файловете са повече от 13 на брой и съдържат данни за разговори, кадри от срещи, снимки от чатове и от компютърни екрани. Събирани били и лични данни за прокурори и следователи в папка със заглавие „Ne se chistiiiii“.

Обвинения по казуса бяха повдигнати на трима души: собственика на компанията „ТАД Груп“ Иван Тодоров, търговският директор Георги Янков и служителят Кристиян Бойков. Тодоров беше задържан и ден по-късно освободен срещу гаранция от 100 000 лева. От ареста излязоха и другите двама обвиняеми. 7. Бербатов сложи край на футболната си кариера и стартира модна линия

През септември най-добрият български футболист за 21-и век - Димитър Бербатов обяви края на своята футболна кариера със съобщение във Фейсбук и видеообръщение.

„Последната ми игра беше преди повече от една година. Мисля, че сега е точното време да спра и отдавна е закъсняло! Въпреки, че като се замисля, никога не е краят, защото ще остана в играта по един или друг начин. След почти 20 години игра на футболния терен, аз спирам с моята активна професионална футболна кариера! Ще ми липсва! Ще ми липсва, мамка му! Всичко! Игрите, тренировките, целите, подготовката, съотборниците ми, ревът на феновете“, каза в обърщението си Бербатов.

И добави: „Бях благословен и работих здраво. Имах своите върхове и, разбира се, някои падения в кариерата ми, спечелих моя справедлив дял от трофеи, вкарах и няколко гола по пътя! Играх по начина, по който исках да играя. Благодаря на всички хора, които ми помогнаха да се развия и да се превърна в играч, който винаги съм искал да бъда! Благодаря на всички мои бивши отбори, на моите съотборници и на моите треньори и персонал! За мен беше удоволствие!“

Три месеца по-късно, отново чрез фейсбук профила си, Димитър Бербатов обяви старта на собствена модна линия и прикани феновете си да посетят сайта му, за да разгледат колекцията.

„Стартирам мой собствен бранд. Само с ексклузивни артикули в лимитирана серия. Може би повечето от вас знаят, че умея да рисувам и един ден си казах - защо да не се пробвам. Тези строго лимитирани стоки ще бъдат пускани от време на време, когато аз реша, че моментът е правилен“, обяви на английски Бербатов във видео.

В онлайн магазина хората могат да закупят тениски на цени между 99 и 139 лева, боксерки за 59 лв., суитшърт за 159 лв., както и шапки в различни цветове само за 37 лева. В колекцията присъстват и гривни на Фондация „Димитър Бербатов“, чиято цена е 20 лева.

Футболистът добавя, че към всеки закупен продукт, феновете ще получат специално послание. Какво ще е то, Бербатов засега крие в тайна и приканва потребителите сами да разберат каква е изненадата. 8. Кристалина Георгиева оглави Международния валутен фонд

На 1-ви октомври Кристалина Георгиева официално встъпи в длъжност като управляващ директор на Международния валутен фонд.

„Предупредителните сигнали мигат и трябва да сме готови! Незабавният ми приоритет ще бъде да помогнем на страните-членки да сведат до минимум риска от криза и да са подготвени за справяне със спадовете, ако настъпят”, заяви в първото си изказване като шеф на МВФ Георгиева.

Първата й задача начело на Фонда ще бъде да овладее финансовия крах на Аржентина, отпускайки на страната най-големия в историята заем - 57 милиарда долара.

„Не трябва да губим визия за дългосрочните перспективи - да построим по-силни икономики, да подобрим живота на хората чрез добра фискална и структурна политика. И ние сме тук точно за това”, каза още тя.

Припомняме, че Кристалина Георгиева замени на поста в МВФ Кристин Лагард, която от своя страна оглави Европейската централна банка. Наскоро Лагард добави своя подпис върху евробанкнотите, по думите й „най-материалния символ на европейската интеграция”.

Кристалина Георгиева влезе и в Топ 20 на стоте най-влиятелни жени на планетата в класацията на американското списание „Форбс“ за 2019 г. Председателят на Международния валутен фонд зае почетното 15-то място в листата и изпреварва дори британската кралица Елизабет Втора, която остана на 40-а позиция.

Българският икономист и бивш изпълнителен директор на Световната банка Георгиева е управляващ директор на МВФ от октомври 2019 г. Преди това Георгиева беше временно председател на групата на Световната банка и отговаряше за усилията на организациите да преодолеят крайната бедност до 2030 г. Сред основните акценти в нейната професионална биография са климатичната криза и връзката й с финансовата стабилност, както и нарастващите нива на дълг в Африка, отбелязва изданието. 9. Местни избори 2019

В края на октомври настана време за избори. Българите отидоха да гласуват за кметове на населени места и за общински съветници, а в големите градове хората пускаха бюлетини и за районни кметове. В 9 областни града жителите успяха да изберат градоначалник още на първия тур - в Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Кърджали,  Монтана, Стара Загора, Хасково и Кюстендил.

В 18 областни градове се наложи провеждането и на втори тур. Балотажи имаше в градовете Благоевград, Варна, Видин, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Търговище, Шумен и Ямбол. В тях 1 674 147 души упражниха правото си на глас, а избирателната активност беше 42.10%.

Най-слаб интерес към балотажа на местните избори отчетоха в Пловдив и Варна – под 30%. Най-висока беше активността в Белене и Георги Дамяново – над 80 на сто.

От преференциите на местния вот се възползваха 44% от избирателите или приблизително 1 363 183 души. Най-много избиратели, гласували с преференции, имаше в Симитли и Челопеч, а най-малко в Черноочене, Якоруда и Хитрино. Близо половината от гласувалите в големите градове успяха да пренаредят листите, давайки своя вот за конкретен човек от партия или коалиция. 21% от всички гласували в София пуснаха бюлетина с преференция, в Пловдив това право упражниха 36% от избирателите, а във Варна – 45%.

Каква беше равносметката? В София четвърти пореден мандат с 50.7% от гласовете спечели Йорданка Фандъкова, издигната от Местна коалиция ГЕРБ (СДС), която се изправи в надпревара с независимия кандидат Мая Манолова. Варненци също подкрепиха досегашния си кмет Иван Портних от ГЕРБ, който събра 61% от гласовете. Нови мандати спечелиха и досегашните кметове на Плевен (Георг Спартански), Пловдив (Здравко Димитров) и Пазарджик (Тодор Попов).

В Благоевград доверието на гласоподавателите печели независимият кандидат Румен Томов с 56,8%, а в Русе победи Пенчо Милков от Местна коалиция БСП за България с 59,4%. В Смолян и Сливен кандидатите на ГЕРБ отчетоха значителна преднина пред своите опоненти. В Ямбол Валентин Ревански от Пряка демокрация спечели вота с 64% от гласовете. Във Видин победи Цветан Ценков, кандидат на Местна коалиция СДС.

БСП спечели доверието на избирателите в Перник и Разград. Изключително оспорван беше вотът в Перник, където съперниците Вяра Церовска (ГЕРБ) и Станислав Владимиров (БСП за България) отидоха на балотаж с по-малко от процент разлика. Изборът между тях и днес беше динамичен, а победител в надпреварата излезе Станислав Владимиров. 10. Избраха Иван Гешев за главен прокурор, Цацаров пое КПКОНПИ

Официално на 18 декември новият главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност. Той положи клетва на тържествена церемония в Съдебната палата, с което започна 7-годишния му мaндат. На клетвата присъстваха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, министърите на правосъдието Данаил Кирилов и на вътрешните работи Младен Маринов, конституционни съдии, съдии от ВСС, както и бивши главни прокурори. Сред поканените бяха президентът Румен Радев и председателят на ВКС Лозан Панов, които обаче не се появиха в залата.

„Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив. Да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона“, каза в клетвата си Гешев.

„Показахме какво можем, когато сме единни и имаме обща цел. Ще се справя с това, което предстои. Променяйки се и стъпвайки на традициите, ще отговорим на очакванията за повече справедливост, които имат българските граждани, хората, които ни плащат заплатите“, заяви в първото си слово като главен прокурор Иван Гешев.

Според него народа трябва да вижда в лицето на институциите партньор, а не враг и припомни думите на Апостола на свободата Васил Левски: „Дела трябват, а не думи!“.

Гешев е шестият обвинител №1 след промените у нас. Преди него поста са заемали Сотир Цацаров, Бойко Найденов, Борис Велчев, Никола Филчев, Иван Татарчев, Мартин Гунев и Евтим Стоименов, като последните двама са оглавявали държавното обвинение за непълен мандат.

Досегашният главен прокурор Сотир Цацаров пък беше избран за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Двама кандидати се бореха за овакантения пост на Пламен Георгиев като председател на Антикорупционния орган, който бе освободен предсрочно след скандал заради законността на терасата на апартамента му в столицата. При гласуването в парламента Цацаров беше подкрепен от 165-ма депутати, 30 гласуваха „против“, а трима „се въздържаха“. Кандидатурата на Симеон Найденов от ПП Воля подкрепиха едва 12 народни представители, „против“ бяха 42, а 136 „се въздържаха“.