Три изпитания за новия президент на САЩ в Близкия Изток

Американската политика често е доминирана от „тук и сега“. Но какво става, когато – за добро или лошо – определящи фигури вече не са на сцената? Това вероятно ще бъде ситуацията, която ще отправи предизвикателство, пред което ще се изправи следващата администрация и ще постави под съмнение дълго поддържани политически съображения. Ето три фигури, към които Вашингтон от години е насочвал политиката си, и които вероятно няма да оцелеят при следващата администрация.

Върховният ирански лидер Али Хаменей

Хаменей е върховен лидер на Иран (и, що се отнася до разбиранията на иранския режим, е наместник на Месията на земята) от 1989 г., но 77-годишният аятолах наскоро започна да се бори с рака и се смята, че е в лошо здравословно състояние. Това, че той позволи да бъде сниман в болницата, подаде сигнал на иранците, че трябва да бъдат подготвени за преход и че неговото влошено здравословно състояние не е просто нещо, което може да бъде заметено под килима.

Какво следва? На теория 86-членното Събрание на експертите избира новия върховен лидер, но, в действителност, те са нещо от рода на събрали се на кафе хора, които подпечатват решение, направено от влиятелни брокери във властта и лидери на фракции.

Така че кой може да бъде следващият? Рай Такейх, експерт от Съвета за международни отношения, допуска, че може би е хардлайнерът Ибрахим Раиси. Други експерти може да твърдят, че наследникът на Хаменей ще бъде по-слаб, по-посредствен аятолах, доколкото никой друг не би бил приет от всички фракции.

Такейх вероятно е прав, обаче, с идеята, че новият върховен лидер ще клони към много по-твърда линия, отколкото дори Хаменей е направил след неговия избор. Разликата между сега и 1989 г. е, че корпусът на ислямската революционна гвардия е с далеч по-добри ресурси и мощ. Те никога няма да се подчинят на някой, когото виждат като слаб и прекалено гъвкав.

Готов ли е Западът за един дори по-радикален и идеологически върховен лидер? Естествено, има и друга възможност: нищо не изисква ръководството да е индивидуално; винаги е възможно при липса на консенсус, съветът да излезе с няколко аятоласи, които да представляват основните фракции. Това може да създаде абсолютно нова динамика, но отново неблагоприятна за Запада, когато надпреварата между фракциите стане толкова жестока, и започнат да се случват лоши неща, когато хардлайнерите взимат заложници и спонсорират тероризма, за да докажат своята доминираща роля и чистота.

Великият аятолах Али Систани

Колкото разяждащ е Хаменей за международния мир и репутацията на шиитите в световен мащаб, толкова Систани е точно обратното. Във всяка криза той работи за отстраняване на противоречията и успокояване на страстите, а не за тяхното разпалване. Той редовно излиза извън сектантското разделение и осъжда тероризма. Когато сунитските терористи взривиха храма Ал Аскари в Самара през 2006 г., Систани забрани всякакво отмъщение. Но когато групировката “Ислямска държава” (ИД) превзе населения предимно от сунити град Мосул, той призова за доброволци, които да помагат на града; стотици шиити доброволно дадоха живота си в отговор на неговия призив.

Но какво ще стане, когато Систани си отиде? Това е тема на разговори в Наджаф и Кербала. Малко са местните хора, които вярват, че останалите трима велики аятоласи ще се издигнат до ръста на Систани. През 1994 г., когато почина великият аятолах Араки, Хаменей се опита да внуши, че той вече ще бъде единствен "източник на ревностно подражание", но всъщност се присмя на момента.

Хаменей се опитва да наложи 68-годишния бивш ирански правосъден шеф Махмуд Хашеми Шахруди в Наджаф. Иракчаните казват, че местните шиити няма да приемат Шахруди и вероятно ще предпочетат един от известните ученици на Систани, но какво може да означава сблъсъкът?

И отново, нищо не изисква един източник на подражание – исторически е имало много – но ако се стигне до криза, би ли имал някой наследник статута да възстанови спокойствието и да насърчи мира, както го направи Систани?

Махмуд Абас

81-годишният президент на Палестинската автономия в момента е в 12-та година на своя 4-годишен президентски мандат. За разлика от Ясер Арафат преди него, Абас отказва да определи свой наследник. Така че какво ще стане, когато той умре?

Мухамад Дахлан, бившият шеф на политическата партия „Фатах“ на Арафат и Абас в Газа, е името, което често изплува, но той няма да бъде сигурен победител или несрещащ възражения. Друга възможност е Насер ал-Кидва, племенник на Арафат. Съединените щати и Европа харесват Салам Фаяд, бивш финансов министър. Маруан Баргути, палестински политик, излежаващ присъда в израелски затвор за тероризъм и убийство, е популярен сред много палестинци, но е малко вероятно Израел да освободи човек, който излежава пет доживотни присъди. Едно нещо е ясно: всеки палестински кандидат, домогващ се до позицията, ще затвърди властта си само върху труповете на своите съперници. Палестина вече е провалена общност, „Хамас“ контролира Ивицата Газа.

Ако Западният бряг се срути, това би променило основните предположения, които са били достатъчни, за да се запази положението на малък мирен процес там, който е на животоподдържащи системи. Това също така може да осигури възможност за „Хамас“ или други радикални групи (като ИД) да си проправят път.

Майкъл Рубин, учен от American Enterprise Institute. Той е бивш служител на Пентагона, чиито основни области на изследване са Близкия изток, Турция, Иран и дипломацията. Анализът му е публикуван в сп. „Нюзуик“.

Източник: БГНЕС