Три ужасяващи научни експеримента от нашето минало

Човекът-маймуна

Слуховете за страховити научни експерименти, провеждани в Съветския съюз, съществуват десетилетия наред, но едва след края на Студената война отворените архиви ни позволяват да научим нещо повече за опитите на съветските учени да създадат кръстоска между човек и маймуна, пише Еxpress.

В тяхната основа е работата на д-р Иля Иванов, известен експерт по репродуктивна биология. В неговата лаборатория обаче се правят доста по-страшни неща от това да се създават угоени крави. През 1927 г. той предприема научно пътешествие до Африка. Причината за присъствието му на Черния континент - да научи нещо повече за създаването на хибрид между човек и маймуна.

Иванов отваря лаборатория в Гвинея, където започва да експериментира с шимпанзета. За щастие опитите му нямат успех, като една от причините за това е нежеланието на местните служители в лабораторията да сътрудничат. М спомените си руснакът пише, че постоянно му се налага да крие истинската цел на опитите, защото ако местните научели за нея, "последиците щели да бъдат доста неблагоприятни". Въпреки това докторът успял да проведе два опита за осеменяване на женски шимпанзета с човешка сперма.

Разочарован, Иванов се върнал в Съветския съюз, водейки със себе си орангутан на име Тарзан. С него докторът се надявал да продължи опитите на родна земя. Нещо повече, той потърсил желаещи жени, които да износят детето на Тарзан и дори имал няколко доброволки. Малко по-късно обаче маймуната умряла, а самият Иванов попаднал в трудов лагер поради бурните промени в съветското общество. Съществуват неопределени слухове, че трудът на Иля Иванов бил продължен от други учени, но нищо категорично не се знае.

Реакции от обезглавяване

През 1924 г. Карни Лендис, докторант по психология в Университета на Минесота, създал експеримент, който трябвало да открие дали емоциите предизвикват определени гримаси и лицеви изражения. Например, има ли една гримаса, която всеки прави, за да пресъздаде шок или друга, която се използва от всички, които усещат отвращение?

Повечето от тест обектите на Лендис били негови състуденти. Той ги водел в лабораторията си и очертавал тънки линии по лицата им, за да наблюдава по-лесно движението на мускулите. След това им предлагал поредица от дразнители, които трябва да произведат силна психологическа реакция. Докато хората гримасничели, Лендис ги снимал. Сред дразнителите били различни неприятни аромати, порнографски снимки или пък потапяне на ръцете в кофа, пълна с жаби. Но най-стимулиращият експеримент без съмнение било обезглавяването на жив плъх, което студентите трябвали да извършат.

Всъщност повечето хора дори отказали да го направят, но в крайна сметка две трети от тях се съгласили. По описанието на Лендис личи, че повечето са били доста несигурни и тромави в изпълнението на задачата. "Неумението и желанието им да приключат колкото може по-бързо създадоха доста неловко и дълго обезглавяване". Онези, които все пак отказали, били принудени да гледат как Лендис извършва операцията с нож пред тях.

Експериментите на Лендис показват най-напред удивителното желание на повечето хора да участват в най-различни опити, без значение колко странни са те. В известен смисъл стореното от Карни Лендис е предшественик на експеримента за подчинение на Милграм, който се провежда 40 години по-късно. Интересно е още, че самият Лендис така и не осъзнава, че психологическото подчинение на състудентите му е по-важно от гримасите по лицата им. Той продължава да изследва именно реакциите, макар и да не успява да докаже някаква по-сериозна универсална връзка. Оказва се, че различните хора използват различни гримаси, жестове и изражения, когато се опитват да пресъздадат една и съща емоция, дори и когато това е отвращение при обезглавяването на плъх.

Живата глава

Още от времето на Френската революция, когато стотици хора загубили главите си под гилотината, учените са се чудили възможно ли е да се запази главата жива извън тялото.

Едва през 20-те години на миналия век обаче се намира човек, който успява да провери това нещо на практика.

Съветският медик Сергей Брухоненко разработил примитивна машина, имитираща дейността на сърце и бели дробове, която той наричал "автожектор". Именно това устройство, възпроизвеждащо основните функции на живия организъм - биенето на сърцето и дишането - успяло да поддържа жива отрязана кучешка глава. Брухоненко дори демонстрирал една от живите си кучешки глави по време на Третия конгрес на физиолозите през 1928 г. За да докаже, че лежащата на масата глава наистина е жива, докторът прибегнал до различни дразнения - ударил с чук по масата и главата плахо се поклатила, светнал лъч от фенер в очите и те примигали. Той дори дал на глава парче сирене, което закономерно изпадало от отвора под гърлото й.

Демонстрацията на Брухоненко се превърнала в сензация из цяла Европа. Дори известният писател Джордж Бърнард Шоу заявил:

"Самият аз съм изкушен да отрежа главата си, за да мога да продължа да диктувам пиеси и книги без да страдам от никакви болести, да се налага да се обличам и събличам, да ям и изобщо без да правя нищо друго освен да създавам шедьоври на драматичното изкуство и литературата".

Източник: Obekti.bg