Антикорупционният закон влиза в парламента, вижте основните акценти

Правителството одобри проекта на закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и предлага на Народното събрание да го приеме. Целта на законопроекта е да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията, предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, както и създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията си при спазване на Конституцията и законите на страната.

Законопроектът урежда мерките за противодействие на корупцията, условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и взаимодействието й с други държавни органи.

По смисъла на законопроекта корупция е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неполагаща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.

Комисията е единен независим антикорупционен орган, който се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове, с мандат от шест години, без право на повторно избиране. Те се избират от Народното събрание, като предложението за председател се прави от народните представители, а за заместник-председател и членове – от избрания председател на Комисията.

Антикорупционната комисия се изгражда на основата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, като се предлага в нея да се влеят Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерски съвет, звеното от Сметната палата, свързано с дейността по отменения Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и съответната специализирана дирекция на ДАНС за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности.

Комисията ще приема и проверява декларациите за имущество и интереси и за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, ще осъществява проверки на имущественото състояние, ще образува производства за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на противозаконно имущество.

При установено несъответствие в размер над 5000 лв. Комисията ще изпраща материалите на НАП, а при несъответствие над 20 000 лв. ще образува проверка на цялото имуществено състояние на лицето. Ако в резултат на проверката се установи несъответствие от над 150 000 лв. между имуществото и нетния доход на проверявания, ще се предяви иск пред съда за отнемане на незаконно придобитото имущество. При постановена конфискация 30% от стойността на отнетото имущество ще се предоставя за социални цели.

По отношение на магистратите се запазва редът за подаване и проверка на декларациите им от Инспектората към ВСС, като при установено несъответствие между декларирани и установени факти в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът ще уведомява Комисията, която ще извършва цялостна проверка.

Със законопроекта се разширява кръгът на лицата, задължени да подават декларации. Към досегашните категории се добавят общинските съветници, главните архитекти на общините, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, определените да администрират и управляват средства от ЕС, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите, ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, ДНСК, ДФ „Земеделие“ и др. Освен деклариране на имуществото и доходите на съпрузи и ненавършили пълнолетие деца, се въвежда и задължение за деклариране на имуществото и доходите и на лицето, с което задълженият е във фактическо съжителство на съпружески начала.

Предвижда се подаването на една декларация за имущество и интереси вместо досегашните две, но се разширява кръгът на подлежащите на деклариране обстоятелства – чуждо недвижимо имущество и чужди превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето ползва повече от 3 месеца в рамките на една година, както и обучения, платени със средства на задълженото по закон лице, ако еднократната им стойност надхвърля 1000 лв. На деклариране подлежат имуществото и интересите както в страната, така и в чужбина.

Проверката на имущественото състояние ще се извършва по единни правила, но ще започва на различни основания в зависимост от това дали става дума за лица, заемащи висши публични длъжности, или за привлечени като обвиняеми за определени престъпления. По отношение на привлечените като обвиняеми се запазват досегашните основания, както и кръгът от престъпления, за които са привлечени. Новите текстове предвиждат инспекторите на комисията да проверяват достоверността на фактите във всяка имуществена декларация и да образуват проверка на имущественото състояние при установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв. между декларираните факти и получената информация, когато след предоставената възможност за отстраняване на непълноти и грешки продължава да е налице несъответствие. Проверка ще се извършва и при установен с влязло в сила решение конфликт на интереси.

За противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности, Комисията ще може да отправя искания до съда за използване на СРС, като прилагането им ще се извършва по реда на Закона за СРС. Комисията няма да разполага с техника за прилагане на СРС – това ще се извършва от оторизираните органи.

Комисията може да извършва проверки по сигнали на граждани и да се самосезира по публикации в медиите, когато те са достатъчно конкретни. Недопускането на анонимни сигнали, е гаранция срещу злоупотреби с предвидените в закона процедури, както и за защита на правата на лицата, срещу които те са насочени. Сигналите по отношение на представители на съдебната власт ще се изпращат за проверка на Инспектората на ВСС в рамките на правомощията му.

Създадени са разпоредби, гарантиращи защита от неблагоприятни последици на подалия сигнала, като е въведено задължение за инспекторите в Комисията да не разкриват неговата самоличност, да не разгласяват станалите им известни факти и данни, да предлагат конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.