България не трябва да изостава от зелените политики, предупреди Кристалина Георгиева

България не трябва да изостава от зелените политики. Това заяви пред БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.

Тя подчерта, че нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, каза Георгиева.

По думите й най-важното за България е да инвестира в хората, и по-конкретно в образованието на децата в периода от 0 до 5-годишна възраст, когато се формира голяма част от тяхната идентичност. Според нея трябва да се дадат стимули на бизнеса да инвестира в хората и да се открият нови възможност за квалификация и преквалификация.

Георгиева също така заяви, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която вижда позитивно пътя на България към Еврозоната

„България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български“, ката Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е „напълно обозримо“, ако през април влезем в механизма ERMII.

Шефът на МВФ се обяви и за въвежда на прогресивно облагане, което според нея помага на растежа, защото намалява неравенството в обществото

„В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета“, посочи Георгиева.