Близо 60% от българите одобряват служебното правителство

Общата оценка на служебния кабинет е положителна, 58,9% го одобряват, а 28,8% не го одобряват. Останалите се колебаят. Това показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл болкан". Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е осъществено "лице в лице" с таблети между 30 юни и 7 юли сред 1010 пълнолетни българи.

Одобрението преобладава при всички изследвани обществени слоеве, с изключение на привържениците на ГЕРБ, отбелязват социолозите.

Те посочват, че тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и показва обществено успокояване. То личи и в отговорите на традиционния за "Галъп интернешънъл болкан" въпрос, като цяло, накъде върви България. Социолозите подчертава, че при този въпрос от десетилетия преобладават негативни отговори, но в последните месеци техните дялове спадат и започват да се връщат на нивата преди коронавируса и политическата криза в страната.

Сега 26,3% казват, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо. Само преди месеци обаче, през отминалата есен, дяловете на позитивно настроените бяха слезли до нива около 16%, а на негативно настроените се бяха повишили дори и до 67%, се отбелязва в проучването.

Междувременно личното доверие в президента Румен Радев е 64,%, а недоверието е 22,2%. 12,5% се колебаят, а само 1 процент не са чували за Румен Радев. Основните (и почти единствени) опоненти на Радев са привържениците на ГЕРБ. Доверието в Радев в последните месеци на практика расте - вероятно причината са именно действията на служебния кабинет, коментират от "Галъп".

Така Радев запазва мястото си на най-харесвана фигура в българския политически процес и на единствена фигура с положителен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.

В проучването е било проверено и отношението към ваксините срещу COVID-19. При него около 16,7% казват, че са ваксинирани с две дози, а 4,2% - с една доза. От останалите 27%, че ще се ваксинират, а 42% казват, че няма да го  направят. Около една десета се затрудняват да отговорят. Социолозите посочват, че данните са декларативни, но практически се покриват с официалната информация.

Според авторите на прочуването сравнително високото число на откази от ваксинация се дължи на комплексни фактори, като не на последно място вероятно идва и високият дял на преболедувалите у нас. Делът на отказващите ваксинация преди предходната вълна на вируса е бил 48%, малко по-висок в сравнение с юли, отбелязват от "Галъп".