Бюджет 2019 мина на първо четене. БСП и ДПС "против"

Със 115 гласа Народното събрание одобри проектобюджета на държавата за 2019 г. на първо четене. Бюджетът мина с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Един независим депутат и един от "Воля" също дадоха глас в подкрепа.

Против бяха 85 депутати - от БСП и ДПС.

На гласуването в пленарна зала присъстваха министрите Владислав Горанов, Цецка Цачева, Кирил Ананиев, Боил Банов, Теменужка Петкова, Росен Желязков, Бисер Петков, Младен Маринов, Красимир Вълчев, Нено Димов.

Социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите са приоритет в бюджет 2019.  Председателят на ПГ на "БСП за България" Корнелия Нинова обаче обяви, че партията няма да подкрепи бюджета за 2019 г., защото е "бюджет на застоя в икономиката, на увеличените данъци за бедните хора, "бюджет на безпътица и безнадеждност, който не дава перспектива."

ДПС не подкрепя проектобюджета за 2019 г., защото предложените разчети "не отразяват цикъла на икономическото развитие и не подкрепят растежа", заяви на свой ред от парламентарната трибуна зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев по време на дебатите. 

Ето повечето важни акценти в гласуваната днес финансова рамка:

• Минималната работна заплата от следващата година се увеличава от 510 на 560 лева. Тенденцията е ръстът да се запази като се предвижда от 1 януари 2020 г. минималното трудово възнаграждение да стане 610 лв., а от началото на 2021 г. - 650 лв, предаде БТА.
• От следващата година хората в пенсионна възраст няма да имат право да работят в държавната администрация.
• Като цяло по-високи разходи за 2019 г. спрямо 2018 г. има за персонал, за социално и здравно-осигурителни плащания, за субсидии и за капиталовите разходи.
• Средно с 20 на сто се повишат възнагражденията на учителите, а заплатите в държавната администрация ще скочат с 10 на сто.
• Допълнително ще бъдат отпуснати 150 млн. лв. за хората с увреждания.
• Във връзка с новия вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, по бюджета на МТСП са разчетени 7 млн. лв. Размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
• За целеви помощи за отопление са предвидени допълнително по 40,4 млн. лв. за всяка година от прогнозния период/2019-2021г./, което е с 50 на сто повече спрямо средствата през 2018 г..
• От 1 юли 2019 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии ще бъде 1200 лв. Пенсионната политика в периода 2019-2021 г. предвижда да продължи увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по два месеца за жените и с по един месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж и за двата пола също ще продължава да расте с по два месеца всяка година до 36 години за жените и 39 години за мъжете през 2021 г.
• Разходите за отбрана догодина възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58 на сто от БВП. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и свързаните с колективната отбрана в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от НС инвестиционни проекти.
• За 2019 г. има и повече пари за персонал в системата на МВР и Министерството на правосъдието с цел продължаване политиката за укрепване на капацитета.
• За ВСС Министерският съвет предлага за 2019 г. общо приходи, помощи и дарение в размер от 116,0 млн. лв., колкото са предложили и самите магистрати. Общо разходи - 704,3 млн. лв., или повече със 113,2 млн. лв. спрямо 2018 г. Увеличението се дава за текущите разходи - 101,7 млн. лв., и капиталови разходи - 11,5 млн. лв..
• За Народното събрание са предвидени приходи от 1,5 млн. лв., разходи от 79,3 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет/трансфери/ от 77,8 млн. лв. От общата сума на разходите текущите разходи са 65,2 млн. лв., капиталовите - 13,6 млн. лв., и резерв за неотложни и непредвидени разходи - 0,5 млн. лв.
• Безработицата се очаква да се понижи до 4,8 процента за 2019 г., а нивото на заетостта ще запази темпа си на повишение от предходната година.
• Предвижда се заради високо вътрешно търсене повишението на цените да се ускори догодина, след което да започне да отслабва в синхрон с динамиката на международните цени на суровините. Прогнозната средногодишна инфлация за периода 2019-2021 г. е съответно 3,0, на сто, 2,5 на сто и 2,3 процента.
• Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма/КФП/ за 2019 г. е 43 857,0 млн. лв., или 37,7 на сто от БВП.
• Заложените разходи и вноската в бюджета на ЕС е 44 457,0 млн. лв., или 38,2 процента от БВП. Само вноската в ЕС за 2019 г. ще бъде 1 282,1 млн. лв., или 1,1 на сто от БВП.
• Макроикономическа прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда растежът на БВП да се повиши до 3,7 на сто през 2019 г. поради по-силните публични инвестиции и публично потребление и да се задържи на ниво от 3,5 процента в периода 2020-2021 г.
• Очакванията са в края на годината бюджетното салдо на касова основа да е на излишък от 0,5 на сто от БВП.
• Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември догодина е предвиден да остане непроменен спрямо заложения за 2018 г. от 4,5 млрд. лв.
• Приходите на общините, разчетени с КФП за 2019 г., нарастват с 120,8 млн. лв. спрямо разчетените за 2018 г. като най-високи постъпления са предвидени от имуществени данъци - с 60,4 млн. лв. над разчетените в КФП за 2018 г.
• Увеличението на разчетените разходи за местни дейности за догодина спрямо бюджета за 2018 г. е в размер на 188,2 млн. лв., от тях за персонал - 67 млн. лв., издръжка - 85,6 млн. лв., и капиталови разходи - 32,4 млн. лв.