Дончев: С четвъртия стълб от Плана за възстановяване ще се подобри бизнес средата

Само при осъществяването на всички планирани инвестиционни приоритети от Плана за възстановяване и устойчивост ще постигнем търсения ефект. Ние не можем да развиваме конкурентоспособна икономика само и единствено с инвестиции в предприятията, трябва ни целият комплекс от мерки. С този четвърти стълб затваряме целия комплекс от мерки. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев при представянето на четвъртия стълб от плана - "Справедлива България" с акцент върху здравеопазването, социалното включване, групите в неравностойно положение, промяната на работата на публичните институции в услуга на хората и бизнеса. 

"Стълб 4 е изключително важен. Тук са интервенциите за подобряване на бизнес средата и мерките в сферата на здравеопазването, съдебната система и културата", посочи Дончев.  

Подобряването на бизнес средата, здравеопазването и социалното включване са обхванати в "Справедлива България", като за тези цели са предвидени 2,55 млрд. лв. В първото направление се набляга на модернизирането на администрацията. Информационна система ще бъде внедрена в административните съдилища, които ще могат да обменят информация, страните по делата ще се призовават електронно, съдебни заседания ще могат да се провеждат онлайн. Това ще стане с 23 млн. лв. електронни услуги и правосъдие за гражданите ще се доразвият с 1,5 млн. лв., както и информационната система на съдилищата - с 53 млн. лв.

169 млн. отиват за национална интелигентна система с цел превенция и анализ на информация в сферата на обществената безопасност и надграждане на системата за противодействие на корупцията сред служителите на МВР, повишаване на прозрачността при обслужване на гражданите. Регистрите в администрацията ще се дигитализират със 150 млн. лв. Става въпрос за Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, НСИ и др. Със 192 млн. лв. ще се изгради система за електронна идентификация и персонализация в личните документи. Според плана болниците ще трябва да се модернизират и оборудват с иновативни технологии, като за това са предвидени 780 млн. лв. и за квалификация на персонала. 

Обърнато е внимание и на социалните мерки. За закриване на домове за стари хора и създаването на подходящи институции за грижа за тях са заделени 755 млн. лв. За възрастните е предвидено и дигитално обучение с 80 млн. лв. Със 150 млн. ще се улесни достъпът на хората с увреждания - чрез софтуери, адаптирани превозни средства, технически и медицински устройства и др.  

По думите на Томислав Дончев е необходимо довършване на електролизацията, включително в системата на правосъдието и електронната идентификация. "Трябва да решим въпроса как гражданите да представят електронно себе си пред институциите, за да разгърнем потенциала на електронното управление. Има два много важни акцента – как се справяме със застаряването на населението, необходимостта да мислим за икономика, в която се ангажират възрастни хора и ученето през целия живот. Искам това да се превърне в реално работеща политика. Трябва да разгърнем спектъра от финансиране, регулация и мерки в системата", посочи вицепремиерът. 

Според него има какво да се направи в сферата на образованието, тъй като "само след няколко години след завършване на някаква образователна институция, знанията вече са неактуални".

"Културната индустрия също е застъпена в този план. Освен ново финансиране и дигитализация, е предвидена реформа на Фонд „Култура“, както и експорт на културна индустрия и достъп до повече европейски културно съдържание в България", допълни той. 

По думите на министъра на правосъдието Десислава Ахладова в четвъртия стълб от Националния план "Справедлива България" на преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие.

"Като съществен елемент на реформата в съдебната система в резултат на широк кръг консултации по Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени мерки за една цялостна реформа и дигитализация на съдебните процедури. С цел постигане на всеобхватност тези мерки са консултирани с всяка заинтересована страна", заяви Ахладова. 

"Реформите са ключов елемент от съдебната система и са сред стратегическите приоритети на страната. На преден план се поставя оптимизацията на съдебната карта и въвеждане на електронно правосъдие. Акцентът върху електронното правосъдие беше и ключов аспект на предприетите в началото на годината мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 и беше подчертан в Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от 30 септември 2020 г.", посочи министърът на правосъдието.

По думите й, след въвеждането на дигитализацията по всяко време гражданите и бизнеса ще могат да следят движението на всяко дело и да проследяват всяко забавяне на процедурите и сроковете, което ще доведе до прозрачност. "Предвиждаме и възможността по електронен път от всяка точка в страна да бъде подадено заявление или искова молба. Правителството въведе възможност при подаване на документи по електронен път таксата да бъде намалена с 15%, което ще улесни достъпа до правосъдие", добави Ахладова. 

И обясни, че промените в Гражданско-процесуалния кодекс са нормативната база, върху която ще се осъществява дигитализацията на съдебната система. "Всички тези мерки в стълб 4 са насочени към позитивен ефект както върху гражданите, така и върху бизнеса и подобряване на прозрачността, бързината и ефективността на съдебната система", допълни тя.