Цветанов напуска ГЕРБ, членството в партията вече не било повод за гордост

Бившият втори човек в ГЕРБ, смятан за най-активния партиен строител на политическата организация по места, Цветан Цветанов подаде заявление днес за прекратяване на членството си в нея, става ясно от съобщение на страницата му във Фейсбук. В дълъг пост той посочва сред мотивите за това решение, че членството в ГЕРБ вече "не е повод за гордост -  - нито за мен, нито за немалко други членове на партията." Цветан Цветанов бе принуден да напусне всички заемани от него политически постове в ГЕРБ миналата година в разгара на скандала с "Апартаментгейт" и започналото впоследствие разследване срещу него. Наскоро, той бе напълно оправдан, чуват се и версии, че се готви да създава нова партия. Публикуваме едно към едно изявлението му във Фейсбук, с което обявява излизането си от ГЕРБ.

 Днес в 13ч. в първичната структура на ПП ГЕРБ София-град Изгрев подадох заявление за напускане на партията.

Напускам партията, за чието създаване и укрепване съм работил дълго и усилено, убедено и безрезервно. Работата ми сред хората от тази партия през изминалите години изпълваше живота ми със смисъл и удовлетворение. От ГЕРБ тръгваше оптимизмът ми за бъдещето на страната, а хората, които срещах ежедневно, ми даваха безценното за всеки политик усещане за добре свършена работа и перспектива. Благодарен съм.

От известно време, обаче, членството в ГЕРБ не е повод за гордост - нито за мен, нито за немалко други членове на партията. Някои неблагоприятни тенденции в управлението на страната и на партията, доведоха до това, че в крайна сметка беше надскочен дори моят висок „праг на търпимост”.

Оставайки редови член на партията, нямаше как да бъда продуктивен коректив на случващото се, а опитите ми да споделям мнения и позиции, за съжаление останаха преди всичко медийни изяви. В същото време не съм загубил чувствителност за процесите в партията.

Напускам ГЕРБ, защото съм от хората, които имат енергия и хъс да изграждат. Не искам да виждам как граденото и с моите усилия отива по дяволите и как в партията постепенно намират място страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.

ГЕРБ все по-малко се вслушва в членовете си. Това се видя на местния вот през есента на 2019 г. Там, където ръководството на партията игра срещу волята на местните структури, не последва нищо добро. Иначе инерцията от добрата работа на много от кметовете ни беше толкова силна, че успя да изнесе до голяма степен битката за престиж на управляващите.

Все по-ясно става и това, че на хоризонта пред ГЕРБ няма дългосрочни цели, които да обединяват и мобилизират националния ресурс. Работи се на ремонтен график, на парче, на приливи и отливи, като често хората виждат зад всичко това и персонални мотиви.
Като редови член на партията, какъвто бях до днес, аз не намирам в себе си повече сили безгласно да понасям разочарованието и болката на много от онези, които лично съм агитирал и ангажирал с политиките на ГЕРБ. Не мога да отговоря на въпросите им, нито пък мога да остана глух за критиките им.
Сбъркаха онези, които допускаха, че няма да ми е комфортно на „скамейката” на редовите членове в партията. Защото съм от политиците, които не предават каузите, дори когато им става все по-трудно да ги защитават.
Дълго и безпардонно се спекулираше с моята лоялност. Всеки, който ме познава, знае, че това е най-малко укоримата ми страна. Защото е всеизвестно, че аз никого не съм предавал.
Лишено от логика е допускането, че бих бил нелоялен към партията и хората, които са ми донесли толкова много удовлетворение като политик.
Оттук нататък предателство от моя страна би било само едно - ако остана член на ГЕРБ. Предателство спрямо моя труд, спрямо политическите ми принципи и спрямо онези, които са ми се доверявали.

Днешният ден за мен е несравнимо по-тежък от времето преди година, когато напуснах заеманите постове. И тогава, и сега, обаче, аз сам вземам своите решения.
Мисля, че като човек съм искрен и открит, лоялен, последователен и предвидим. Всеки, който ме познава, знае, че не тая в себе си обиди и не страдам от болни амбиции. Разбирам политиката не като територия за лични отмъщения, а като състезание за доверието на хората, водено от отговорни и смели играчи.
Не искам да гледам как ГЕРБ вече не води онзи вътрешен живот, който дълги години осигуряваше изборни победи на партията и добро самочувствие на структурите. Не искам да гледам как членовете на ГЕРБ се свиват под ударите на обществено недоволство, за което нямат вина. И още - не мога да приема, че няма кой да поеме вината и отговорността за очевидно сбъркани политики. Не се гордея и с компетентността на някои от говорещите от името на ГЕРБ, нито с организационните им умения.

Това вече не е партията, с която дълги години бях свързан. От днес аз прекратявам членството си в ГЕРБ.