Моментна снимка на електоралните нагласи: Спад в подкрепата за основните партии

Моментна снимка на електоралните нагласи: Спад в подкрепата за основните партии

Моментна снимка на електоралните нагласи: Спад в подкрепата за основните партии

Спад в електоралната подкрепа за основните политически сили регистрира редовното месечно проучване на този показател, проведено от "Галъп" между 3 и 11 февруари 2022 г. сред 803 пълнолетни българи. Моментната снимка отчита отлив спрямо резултатите от последните парламентарни избори.

„Продължаваме промяната“ остава първа политическа сила, като се ползва с декларативната електорална подкрепа на 19,6% от пълнолетните българи. Втори са ГЕРБ с 14,2%, следвани от ДПС със 7,9% и ИТН със 6,1%.  БСП е с 5,5%, ДБ – с 3,4%, „Възраждане“ – с 2,5%, ВМРО – с 1,1% и „Изправи се.БГ“ – с 1% от всички имащи право на глас. За сравнение, след изборите през ноември и в следващите ги два месеца, според няколко различни проучвания електоралните нагласи бяха почти идентични до резултатите, с които финишираха политическите формации на третия за 2021 г. вот - съответно, подкрепата за "Продължаваме промяната" запазваше нива около 26%, за ГЕРБ - малко над 22%, а БСП и ДПС бяха със сходни нива на подкрепа между 10 и 11%. ИТН бе пета политическа сила с подкрепа около 8-9%, а подкрепата за ДБ гравитираше между 6-7%. ПП "Възраждане" успя също да премине 4%-бариера с резултат около 5%, като преди месец дори се наблюдаваше леко покачване на подкрепата за тази формация.

В новото месечно проучване на "Гаръп" най-голямото натрупване, по традиция, е при онези, които заявяват, че няма да гласуват или не биха подкрепили никого – общо 35,2%.

Трендовете в последните месеци показват постепенно излизане от политизацията, която обикновено характеризира околоизборни периоди, и установяване на определени нива на подкрепа за партиите, обясняват социолозите. „Продължаваме промяната“ запазва преднината, „ножицата“ с ГЕРБ от над 5 пункта укрепва в този месец.

Индикаторите, които агенцията ползва обаче, показват различна степен на твърдост на различните електорати. Например, този на ПП е още по-скоро мрежа, отколкото твърд електорат. Подкрепата за друга още изграждаща се формация като „Възраждане“ вероятно пък остава донякъде скрита и би проявила своята мобилизация в конкретно положение на избори. Нишата на „Възраждане“, отчетена в нивата на общо доверие към партията, се е увеличила три пъти в последната година.

[[{"fid":"389275","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":577,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Като че ли в последните месеци има известна ерозия на подкрепата при ИТН, както и известна загуба на авторитет при БСП и ДБ – като резултат и от изборния резултат през ноември, отчитат от "Галъп". ДПС пък се колебае в традиционните си нива. Всички тези формации са в състезанието за следващ парламент, ако изборите бяха сега, като ДБ и „Възраждане“ остават по-близо до потенциалната бариера. Разбира се, конкретната изборна бариера се изчислява на база гласуващи, а тук са представени данни сред всички имащи право на глас. Под тази бариера сега успяват да се отличат единствено ВМРО и формацията на Мая Манолова, показват още данните от проучването. 

Перспективата за нови предсрочни избори обаче се отхвърля категорично. 55,6% от запитаните са против нови избори, 17,5% приемат подобна перспектива. Останалите се затрудняват да формират мнение. Това означава и умора от отминалата година на избори, и липса на жизнена политическа алтернатива в масовите очи, коментират от "Галъп". 

[[{"fid":"389274","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":577,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

* Методология: Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 3 и 11 февруари 2022 г. сред 803 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ